— Я ми кажи какво искаш! — извиках аз. — И после ще се обадя на Коридън. Иска да те види.
Той се настани до прозореца и повдигна вежди.
— Знам — каза. — Но ти няма да се обадиш на Коридън.
Нямаше да е лошо да го фрасна по лявото око, но устоях на изкушението. Седнах.
— Казвай. Нещо се върти в онова, което го наричаш акъл. Какво е то?
Той извади смачкана кутия цигари от джоба си и запали една. Изпусна дим през тънките си ноздри.
— Искам малко пари назаем — каза.
— Нямам нищо против — отвърнах задъхано — но си сбъркал адреса. Опитай долу на рецепцията. Може да ти се доверят. Но не и аз.
Той се захили:
— О, не мисля, че ще ми откажеш, бейби — каза мило. — Тук съм, за да те изнудя.
— Защо ме смяташ подходящ за шантаж? — станах бдителен изведнъж.
— Никой не е подходящ — отговори той. — Понякога се чудя дали играта си струва риска — пооправи вратовръзката си с тънки, омазнени пръсти. Ноктите му приличаха на черни полумесеци. — Голям риск е, знаеш. Трябва да съм много внимателен, когато избирам жертвата си. Но дори тогава правя грешки.
— Смятай го и това за грешка — мрачно казах. — Не се поддавам на шантажи. И никога не съм.
Той почеса сплъстената си коса и се захили.
— Но тогава никой не би се поддал, бейби — отбеляза. — Зависи изцяло от обстоятелствата. В твоя случай, не виждам как ще си помогнеш.
— Като забия крак в твоето тяло — презрително отвърнах.
Тръсна цигарата си на пода и поклати глава:
— Толкова много хора искаха да направят същото. Винаги съм ги убеждавал, че няма да спечелят от това.
— Казвай!
— Чух какво си казахте с Коридън — той се захили. — Слушах отвън на вратата. Мога да те окача на въжето. Не е зле, нали?
— Не мисля, че можеш — бях разтреперан от гняв.
— Не бъди твърдоглав, бейби — изтъкна той. — Не бих рискувал да дойда до Лондон, както и тук, ако не смятах, че ще получа дивиденти. Имах късмет, че чух какво ти каза Коридън. Той ме иска и подозира, че знам какво е станало у Маджи. Е, аз няма да го разочаровам. Ще му разкажа.
— Ти нищо не си видял.
— Знам, но той не знае. Ще му кажа, че си бил влюбен в Нета. И че Маджи ти е казала, че Нета и Питър Френч са убили Ани. Ти не си искал Маджи да проговори пред ченгетата и си се опитал да я подкупиш. Но тя не приела и ти си загубил търпение и си я убил. Видях те да го правиш.
Забарабаних с пръсти по креслото.
— Не си, Коул — казах. — И го знаеш много добре.
Той кимна:
— Разбира се, че не съм, но няма никакво значение. Коридън очаква да чуе нещо подобно и аз ще му кажа, ако ме принудиш.
— Те ще искат да знаят защо не си им го казал преди — отсякох.
— Естествено, ще има проблем, но те няма да помислят за това. Аз също те видях да отиваш в апартамента на Селма Джакоби. Видях и Литълджонс да влиза по-късно, но не го видях да излиза.
— Налучкваш, а? — попитах.
— Никога не съм виждал апартамента на Селма., но мога да кажа на Коридън, че съм, нали? На него му трябва някой свидетел за тези убийства и той ще се вкопчи в моите приказки.
Знаех, че Коридън ще го направи.
Последва дълга пауза, после казах:
— Коридън не би бил доволен да научи, че си го разигравал като маймуна, като си идентифицирал Ани като Нета. Той ще ти сложи примката за това.
— Да, бейби — подсмъркна Коул. — И т’ва го имам предвид. Но те ще вържат твоя врат, тъй че аз всъщност не поемам чак такъв риск. И още повече не мисля, че ще отида при Коридън, защото ти ще ми платиш да си мълча.
Запалих цигара и се замислих за миг.
— Виж какво, трябва да имаш и Нета предвид — изфъфли той. — Тя също ще загази. Коридън ще повдигне обвинение за убийство срещу нея. Той е твърд — махна един косъм от сакото си и с преувеличен жест го хвърли през прозореца. — Трябва да признаеш, че не съм снизходителен, но ти не се тревожи. Няма да искам много. Желанията ми са скромни. Какво ще кажеш за еднократно плащане на петстотин лири? Разумно е, нали?
— Но ти ще се върнеш след седмица и нещо. Знам ги тия въшки като тебе.
Той тръсна глава:
— Не ме обиждай, бейби. Не е учтиво. Не правя бизнес така. Дай ми петстотин лири и си свободен да напуснеш страната, когато пожелаеш. Петстотин лири ще ме държат дълго. Аз не съм екстравагантен, бейби. Имам елементарни нужди.
— Трябва ми малко време да помисля — казах. — Можеш ли да се върнеш тук днес следобед?