— Чудя се къде ли се бави? — казах, като гледах към вратата на ресторанта. — Няма и помен от нея. Не може да се пудри толкова дълго.
Очите на Бикс се замъглиха.
— Нали не мислиш, че тоя плъх...? — започна Бикс.
Аз скочих на крака, и двамата се втурнахме към фоайето на хотела. Кристел не се виждаше никъде. Отидох при портиера и го запитах дали не я е мяркал.
— Мис Годуин напусна хотела преди двадесет минути, сър — отговори той. — С мистър Улман. Дочух, че той й обясняваше нещо за някакви статии, които тя искаше да види.
— О, аз пък ще й покажа татуировките си — простена Бикс.
Ударих го по гърдите.
— Омагьосал я е с торбичките под очите си и спомените за майка си — казах ядосан. — Момичето е развратено.
— Но аз ги харесвам такива, а ти? — попита Бикс, като ме поведе към бара.
Кимнах. И аз ги харесвах такива.