— О’Кей, нека прескочим морала — аз се ухилих. — Дяволски се радвам, че успя да дойдеш.
— Нета приятелка ли ти беше? — ме попита и отиде до прозореца. И продължи преди да успея да отговоря: — Виждам Темза от Скотланд Ярд, но оттук погледната и на тази светлина е наистина невероятна, какво ще кажеш?
— Не ме е грижа за Темза — го срязах. — Не те поя и храня, за да ми разказваш за прелестите на Лондон.
Той ме изгледа остро:
— Звучиш ми притеснен. Нещо лошо ли е?
Поклатих глава.
— Може би — започнах, когато сервитьорът влезе с питиетата.
След като ги остави, продължих:
— Касае Нета Скот. Беше ми приятелка. Запознахме се през 1942 и движихме заедно близо две години. Дойде ми като гръм новината за самоубийството й.
Той пийна малко уиски и кимна одобрително.
— Отлично питие — каза. — Но ти сигурно не искаш да говориш за това. Прочетох доклада на лекаря. Момичето не се е оставило на случайността. Изпила е солидна доза лаундаум преди да се задуши с газ. Това е недвусмислено... очевидно самоубийство. Случая е разпределен към Кенсингтън. Приели са обаждане в седем часа вчера сутринта от някой си Джулиъс Коул. Живеел в същата къща. Намерили момичето с пъхната глава в газовата печка и цялата кухня пълна с газ. Прозорците били облепени със скоч, а вратата се е затваряла добре. Била е мъртва поне от шест часа. По груби пресмятания смъртта е настъпила около един сутринта. Никакви следи от насилие, нищо, което да отхвърли версията за самоубийство. Откарана е в местната морга, и тоя Коул официално я идентифицирал. Сега се опитваме да открием роднините й, но до момента без успех.
Изпих си уискито и се почувствах по-добре.
— И нямате никакви съмнения за престъпление?
Очите му ме изследваха.
— Не. А защо, трябва ли?
— Хората ти са доволни, предполагам.
— Не може да се каже, че някой е доволен от това, но са успокоени, че няма улики за извършено престъпление. Самоубийства стават всеки ден. Сигурно ще ти е интересно да знаеш, че професията влияе върху вероятността за самоубийство. — Коридън притвори очи, настани се по-удобно на креслото и продължи. — Самоубийствата са най-често срещани при професиите, свързани с напрежение, отговорности и нощен труд. Химици, лекари, адвокати, издатели, тези от нощните клубове, продавачи, войници водят класацията, докато при градинари, рибари, свещеници, учители и чиновници тенденцията към самоубийство е много по-малка.
Въздъхнах и казах:
— Предполагам, че трябва да се предам. Добре, добре, Да не говорим повече за тези факти. Значи аз трябва да се съглася, че защото работещите в нощните клубове са начело в този списък, Нета се е самоубила?
— Нещо подобно — кимна с глава, — Както и да е, но тази статистика ни помага доста. Ако например Нета е била учителка, щяхме да се замислим по-дълбоко. Разбираш ли какво имам предвид?
— И смяташ, че такава като Нета ще избере газовата печка? А защо не да скочи от прозореца или да се отрови?
— Жените се страхуват да вдигат врява около себе си дори в смъртта — отговори Коридън и присви рамена. — Особено красиви като Нета. Да скочи от прозореца би всяло доста суматоха... виждал съм такива. А според един документ, наречен „ Опасни наркотични отравяния“ самоубийствата по този начин значително са намалели. Повече от шестстотин жени се задушават с газ. Мога и да ти кажа точната цифра, ако те вълнува.
— Това ми е достатъчно — казах. — Но защо мислиш се е самоубила Нета?.
Коридън допи уискито, остави чашата на масата.
— Интересно е да се разберат причините, които подбуждат индивидуалното поведение — рече той, кръстоса крака и потъна пак във фотьойла. — Да познаваш причините за самоубийството помагат и като говорим за различни инциденти, също убийства. Четири са основните подбуди за самоубийство, в зависимост от тяхната важност: психическо състояние, пиене, финансови неприятности и любовни проблеми. Разбира се, те не са единствените, но са най-важните. Доколкото знаем момичето не е дължало пари, не е пиело до припадък, с нормална психика както твърдят този Коук и хазяйката. Значи остава да е преживявала нещастна любовна афера.
— По начина по който полицията подрежда нещата както си знае направо ме вбесяват — казах и сервитьорът точно влезе с масичка, отрупана с вкусотии. — Хайде, ела да хапнем.
— Още едно такова питие не би дошло зле — каза Коридън, изправи се и придърпа стола към масичката.
— Направи ги две — поръчах на сервитьора. — И после ни остави сами.
Седнахме и започнахме със студената кухня.