Лео Бърнам също се загледа в гиганта, но в очите му нямаше страхопочитание, а досада от често виждана гледка, та дори болезнена неприязън. Ремъчето по брадичката му скриваше изкривената усмивка, но ръката, с която придържаше комисаря, остави белези по грубата тъкан на неговия костюм.
— Тази гледка е най-ужасната в цялата Система — изрече бавно той.
— А? — Орлов извърна без желание поглед към спътника си. После се съгласи с половин уста: — О, да, онези странни юпитериапци.
След като чу това, ганимедецът се обърна гневно и се втурна с огромни крачки напред. С едно преместване на крака минаваше над четири метра. Комисарят го последва тромаво, едва успяваше да запази равновесие.
— Ей, почакайте — извика по едно време.
Но Бърнам не го слушаше. Приказваше си сам, огорчен и разгневен:
— Вие там на Земята можете да си позволите да не се интересувате от Юпитер. Вие нищо не знаете за него. На вашето небе той е нещо дребно, някаква точица. Вие не живеете тука на Ганимед и не виждате как този проклет колос злорадства над вас. Непрекъснато по петнайсет часа… господ знае какво крие на повърхността си, нещо, което все чака да се пръкне като гигантска бомба, готова да избухне!
— Пълна безсмислица! — успя все пак да отговори Орлов. — Ще намалите ли малко? Не мога да поддържам такова темпо.
Бърнам съкрати наполовина дължината на крачката си, в гласа му се усещаше напрежение:
— Всеки знае, че Юпитер е заселен, но на практика никой не се замисля какво означава това. Казвам ви, че тези юпитерианци, каквито и да са, са с божествено потекло. Те са естествените владетели на Слънчевата система.
— Чиста проба истерия — измърмори другият. — Правителството на Империята не чува от вас, Доминиона, нищо друго вече цяла година.
— И вие пренебрегвате нашите твърдения. Чуйте ме добре! Юпитер, без да имаме предвид плътността на неговата колосална атмосфера, е около тринайсет хиляди километра в диаметър. Това означава, че неговата повърхност е сто пъти по-голяма от тази на Земята и повече от петдесет пъти на цялата Земна империя. Населението му, ресурсите, военният потенциал са пропорционални.
— Голи цифри…
— Зная какво имате предвид — продължи Бърнам разгорещено. — Войните не се печелят с цифри, а с наука и организация. Юпитерианците имат и едното, и другото. За двайсет и петте години, през които си общуваме, научихме някои работи. Те имат атомна енергия и радио. В свят, изграден предимно от амоняк под голямо налягане, с други думи свят, в който почти нито един метал не може да съществува като метал, заради образуването на разтворими амониеви съединения, те са успели да създадат развита цивилизация. Следователно те работят изключително с пластмаса, стъкло, силикати и синтетични строителни материали от най-различен вид. Това означава химия, развита на толкова високо ниво, колкото и нашата. Аз дори се обзалагам, че е стигнала по-далече.
Орлов дълго мълча преди да отговори:
— Но доколко можете да сте сигурни в последното съобщение на юпитерианците? Ние на Земята сме склонни да се съмняваме, че те са войнствено настроени без никаква причина, както ни е представена ситуацията.
— Те прекъснаха всякаква връзка с нас след онова последно съобщение — изсмя се ганимедецът. — Не звучи приятелски от тяхна страна, нали? Уверявам ви, че се опитваме непрестанно да се свържем с тях.
Не казвайте нищо. Оставете ме да ви обясня това-онова. От двайсет и пет години тук на Ганимед една малка група хора работи до изнемога в старанието си да проумее почти неуловимите, изкривени от гравитацията сигнали на радиоапаратурата. Това е нашата единствена връзка с разумните същества на Юпитер. Работата е за цял свят от учени, а на станцията никога не сме имали повече от две дузини по всяко време. В това число и аз, от самото начало. Като филолог дадох своята лепта за създаването и разшифроването на кода, който се установи между нас и юпитерианците. Затова разбирате, че говоря съвсем искрено.
Работата ни бе направо инфарктна. Само преди пет години минахме елементарното ниво на аритметиката: три плюс четири е седем, корен квадратен от двайсет и пет е пет, хикс по шест е равно на седемстотин и двайсет. Понякога минаваха цели месеци преди да изработим и проверим при по-натъшните ни връзки една единствена нова идея.
Но (и това е основното) преди да се прекъснат връзките ни с юпитерианците, ние проумяхме изцяло що за същества са. Не можеше да има никаква грешка, както стана с Ганимед, който изведнъж се откъсна от Юпитер. А тяхното последно съобщение бе заплаха и обещание… да ни унищожат. О-о-о, няма никакво съмнение… никакво съмнение!