— Доктор Просър ще има ли нещо против да пуша, докато чакаме?
— Давайте — отвърна Бърнам небрежно. — Аз си мисля как да го измъкнем от работата, с която се забавлява в този момент. Той е голям чешит. Но ще научим повече, ако го оставим сам да ни обърне внимание. — Той измъкна една зеленикава пура от джоба си и стръвно отхапа крайчето й.
— Нямам нищо против да чакаме — усмихна се през дима на своята пура комисарят. — Искам нещо да ви кажа. Разбирате ли, господин секретар, вие ме изплашихте. Но в края на краищата, макар и да съм съгласен, че юпитерианците се готвят да ни унищожат, щом като отправят заплахи, остава неизменен фактът — тук той замълча, а после наблегна на последните си думи, — че те не могат да ни направят нищо.
— Да не би бомбата им да е без възпламенител, а?
— Точно така! Простичко е и дори не заслужава да го обсъждаме. Ще се съгласите, предполагам, че юпитерианците не могат да напуснат планетата си при никакви обстоятелства.
— При никакви обстоятелства? — в гласа на Бърнам прозвуча шеговита нотка. — Да ги обсъдим ли? — загледа се той настойчиво в аления пламък на пурата си. — Стара и изтъркана е тая приказка за юпитерианците, които не можели да напуснат планетата си. Това твърдение бе публикувано много пъти от продавачите на сензационни новини на Земята и на Ганимед. Издрънкаха се купища сантиментални глупости за нещастната цивилизация, която е фатално прикована към Юпитер и не й остава нищо друго, освен да се взира във Вселената, без да я вижда, без да я достига. Но да видим какво задържа юпитерианците на техния колос. Две неща. Само две. Първото е огромното гравитационно поле на планетата. Два и половина пъти надвишава земното.
— Доста лошо! — съгласи се Орлов.
— А притегателната сила на Юпитер е дори още по-силна, тъй като заради по-големия диаметър, интензивността на гравитационното поле спада с увеличаването на разстоянието само с една десета по-бързо, отколкото при земното поле. Ужасен проблем… но те го разрешиха.
— А?! — подскочи Орлов.
— Те имат атомна енергия. Гравитацията… дори тази на Юпитер… не представлява нищо, ако впрегнете неукротимата атомна сила да работи за вас.
Комисарят загаси яростно пурата си:
— Но тяхната атмосфера…
— Да, точно тя ги спира. Те живеят на дъното на океан с дълбочина пет хиляди километра, където водородът, от който се състои атмосферата, от огромното налягане почти добива плътността на твърдия водород. Той остава в състояние на газ, защото температурата на Юпитер е над критичната точка за водорода. Но само се опитайте да си представите налягането, при което водородът се превръща в газ, който тежи почти наполовина, колкото водата. Ще се учудите колко нули трябва да добавяте. Никакъв космически кораб — от метал или от каквото и да било — не може да издържи на такова налягане. Нито един земен космически кораб не може да се приземи на Юпитер, без да бъде смазан като черупка на яйце. И нито един кораб от Юпитер не може да го напусне, без да експлоадира като сапунен мехур. Този проблем още не е разрешен, но някой ден и това ще стане. Може би утре, може би след сто години или след хиляда. Не се знае, но когато бъде разрешен, юпитерианците ще ни превъзхождат. А решение може да се намери.
— Не виждам как…
— Силовите полета! Ние вече ги използвахме, както знаете.
— Силовите полета! — Орлов изглеждаше искрено удивен и продължи да си повтаря наум израза известно време. — Използват ги като метеорен щит за корабите в астероидната зона… но не виждам какво ще е приложението им тук.
— Обикновеното силово поле — захвана се да обяснява Бърнам — е слаба зона на енергийно въздействие. Тя се простира на стотици километри и повече извън кораба. Спира метеорите, но е само празно простанство за обекти като газовите молекули. Но какво ще стане, ако същата тази енергийна зона я компресирате до плътност два милиметра и половина? Молекулите ще отскачат от нея ей така: пинг! А ако използвате по-мощни генератори и увеличите плътността до два микрона и половина, молекулите ще отскачат дори и да са подложени на невероятното налягане на юпитерианската атмосфера… А после, ако построите вътре един кораб… — той съзнателно не довърши изречението си.
— Не твърдите, че може да бъде направено, нали? — пребледня Орлов.
— Обзалагам се на каквото поискате, че юпитерианците правят такива опити. И ние се опитваме да го постигнем тук, във Външната станция.
Комисарят придърпа стола си по-близо до Бърнам и сграбчи китката на ганимедеца: