— Тука ли създавате вашите силови полета? — запита Орлов.
— Точно така! Виждали ли сте как става?
— Не — усмихна се комисарят обезсърчен. — Аз дори не зная какво представлява такова едно поле. Чувал съм, че се използва като щит срещу метеорити.
— Много е просто. Елементарна работа. Материята е изградена от атоми, между които съществуват сили на привличане. Отделяте настрана атомите и остават силите на привличане. Това е то силовото поле.
Орлов го гледаше с празен поглед, от който Бърнам го напуши смях, но се овладя и се почеса зад ухото:
— Това обяснение ми напомня за един наш ганимедски метод за окачване на яйце във въздуха: Намирате планина, която да е висока един километър и слагате яйцето на върха й. После крепите яйцето на мястото му и махате планината. Това е то.
Комисарят се засмя с цяло гърло, а сприхавият доктор Просър присви недоволен устни:
— Хайде, хайде. Никакви шеги, да знаете. Силовите полета са най-важното нещо. Трябва да сме готови, когато юпитерианците дойдат.
Внезапно бръмчене накара учения да се отдръпне бързо от перилата:
— Минете зад преградата — заповяда бързо той. — Сега е двайсетмилиметровото поле. Радиацията му е опасна.
Шумът затихна и тримата излязоха отново на площадката. Видима промяна не се забелязваше, но Просър протегна ръка в посока към реактора и каза:
— Опитайте!
Орлов протегна предпазливо само един пръст и нададе изумен вик. После подложи длан — сякаш побутваше парче много мека гума или гъвкави стоманени струни.
— Това е по-добро от всичко, което сме правили досега, нали така? — Бърнам също опита какъв е допирът със силовото поле. — Двайсетмилиметровият екран е в състояние да задържи атмосфера с налягане двайсет милиметра живак във вакуум, без значително изтичане.
— Разбирам! — кимна комисарят тежко. — Тогава значи ще ви трябва седемстотин и шестдесет милиметров екран, за да постигнете атмосферното налягане на Земята.
— Да! Това ще е единица атмосферен екран. Е какво, Просър, вълнуваш се от постижението си?
— От този двайсетмилиметров екран ли? В никакъв случай. Аз мога да стигна до двеста петдесет и пет милиметра с помощта на активен ванадиев пентасулфид ядрен синтез. Но това не е необходимо. Техникът би го направил и би взривил станцията. Ученият проверява теорията си и напредва внимателно — намигна той. — Сега ще направим поле с по-голяма плътност. Гледайте!
— Да се скрием ли зад паравана?
— Сега не е необходимо. Радиационното ниво е опасно в началото.
Бръмченето нарастна отново, но вече не бе така шумно като преди. Просър извика нещо на мъжа пред командния пулт, който в отговор направи плавно движение с ръка.
После операторът размаха здраво стиснат юмрук и Просър извика:
— Преминахме петдесетте милиметра! Хайде да усетите сега полето!
Орлов протегна ръка и остана изумен. Меката гума се бе втвърдила! Направи усилие да я опипа с два пръста (усещането за плътна материя бе като истинско), но „гумата“ се разпадна до неуловим въздух.
— Няма съпротивление, което да му въздейства под прав ъгъл. Елементарна механика, това е — щракна с пръсти ученият.
Операторът отново им даде знак.
— Премина границата на седемдесетте — поясни Просър. — Сега намаляваме темпото. Критичната точка е 83,42.
След няколко секунди той се надвеси над перилата и предупреди другите двама:
— Стойте настрана! Става опасно!
А след още миг-два извика:
— Внимавайте! Генераторът отказа!
Шумът нарастна до краен предел и проряза слуха им. Операторът натискаше бясно копчетата на пулта. Бледочервеното сияние на изригналите атоми от кварцовото сърце на главния атомен реактор ставаше все по-ярко. Опасно ярко.
Шумът изведнъж секна, но тътенът му все още отекваше, когато образувалата се въздушна вълна отхвърли Орлов силно към стената.
Просър се спусна към него. Кожата над окото му бе цепната.
— Ударихте ли се? Не! Много добре, много добре! Очаквах нещо такова. Трябваше да ви предупредя. Хайде да се спуснем. Къде е Бърнам?
— Ето ме — огромният ганимедец се изправи и отърси дрехите си. — Какво гръмна така?
— Нищо не е гръмнало. Нещо се повреди. Хайде, отиваме долу. — Ученият притисна раната си с кърпичка и се упъти надолу.
Щом Просър се приближи, операторът махна слушалките си и стана от стола. Изглеждаше уморен, изцапаното му лице бе плувнало в пот.
— Проклетото му нещо се задейства при 82,3, шефе. Почти ме изненада.
— Стана, нали? — избълва Просър. — В рамките на допустимата грешка, нали? Как е генераторът? Хей, Стодърт!