— Ти си млад и снажен мъж еррркк — нежно отвърна Робобрата с глас на млада и красива жена; сетне се чу острият звук на скърцащи зъбчати колела и добре познатият глас на Робобрата продължи: — Какво каза? Да спра ли искаш?
— Върви по дяволите — отвърна Бернхард.
— Защо искаш да спра? — повтаряше Робобрата.
— Изпратен съм тук да изпълня задача, опасна за живота ми — изкрещя Бернхард, — а ти привличаш вниманието насам. Да ме убиеш ли се опитваш?
— Но това е законна реклама — запротестира Робобрата. — Освен това човекът, който е дал обявата, си е платил. Не мога да не я излъча.
— Можеш — процеди Бернхард, защото не го ли направиш, ще те пръсна на парченца. — Насочи пистолета си към Робобрата, който ужасено отстъпи назад.
— Ти възпрепятствуваш свободната инициатива — запротестира той, — като ми отказваш правото да те индоктринирам чрез законна реклама. Какво мислиш би представлявала днес Империята, ако не съществуваше свободната инициатива? А какво мислиш би представлявала свободната инициатива без рекламата? Ти се опитваш да подкопаеш основите на Империята!
Приближи се, побеснял от гняв.
— Предател! — крещеше той. — Жалък страхливец! Комунист!
— И на теб няма да ти се размине — изкрещя му в отговор Бернхард. — Да не мислиш, че ще те оставят жив, след като ме убият?
Робобрата млъкна насред изречението.
— Какво каза? — попита той внимателно. — Врагове ли?
Робобратите бяха прочути със своята страхливост.
— Смяташ, че мога да бъда убит? — попита той. — Защо не ми каза веднага, негоднико?
— Опитах се да ти го кажа — отвърна Бернхард, — но ти беше зает да крещиш за тоя проклет кекс.
— Ще получиш един пакет гратис — уплашено го увери Робобрата, — ако обещаеш да ме защищаваш. — Нещо щракна и върху езика му се появи опаковка хрускав кекс. — Вземи — предложи той. — Ще те направи силен, а един войник се нуждае тъкмо от това.
— Не твърдя, че тук има някакви врагове — отвърна Бернхард. — Казах, че може би има.
— Така ли било? — Робобрата погълна обратно пакета с кекса за частица от секундата, преди алчните пръсти на Бернхард да го достигнат. — Само ми се обади, щом забележиш някой враг, и аз ще ти подаря един от несравнимите хрускави кексове „Краубули“ — обеща той и се оттегли на по-сигурно място. Със студена механическа усмивка той подигравателно наблюдаваше как Бернхард с мъка се изправи на крака и гневно изчетка униформата си.
— Не ми е притрябвал проклетият ти кекс — с достойнство отвърна той, — дръж си го. Впрочем аз си имам друга работа.
Обърна се кръгом и се отправи към развалините. Зад него Робобрата пусна някакъв гърмящ марш и го последва. Един императорски флаг се разгърна и гордо се развя на вятъра, осветен от прожектори, поставени върху блестящия гръб на Робобрата. Гордата дружина замарширува в безупречен такт под звуците на „Ако умреш, стори го като мъж“ нататък към руините на отминалото величие на Реанонската империя.
5
Предвождан от ентусиазирания запис на императорския духов оркестър, Бернхард се вмъкна в щаба на тайната полиция на Реанонската империя, сектор 5:6 Б, където в отминали и по-щастливи времена се бе помещавала и Имперската обезвъшлителна централа, Имперската паспортна кантора, Имперското външно министерство и — макар и неофициално — публичният дом „Стоки Райгби“, отворен седем дни в седмицата — с гарантирано удоволствие или връщане на парите. Бернхард махна с ръка и гърмящото тръбене послушно се снижи до ободрителен шепот.
— Във всеки случай тук нищо не виждам — каза той и се вторачи през един обезпокоително клатушкащ се портал от зелен камък.
— Бъди внимателен — нервно каза Робобрата. — Може би те ни очакват там вътре. Първо стреляй.
— Те ли? Кои те? Какво искаш да кажеш? — попита Бернхард. — Не видях никого!
— Откъде мога да знам? Да не мислиш, че ми е известно всичко за това място? За какъв ме мислиш, негоднико, за странстващ университет ли? Стреляй! — Робобрата припряно подтичваше насам-натам зад Бернхард, опитваше да се скрие зад гърба му, но все не успяваше. Той злобно го срита.
— Тъй значи, да стрелям — изсъска той, — та да ми удържат разходите за изстрелите от заплатата, ако се окаже, че вътре няма никой? Стреляй ти, щом толкова ти харесва! — Той отправи още един заслужен ритник към Робобрата, който заподскача ужасен и изчезна…
— Мога да свидетелствувам, че си го направил при самозащита — добави той начумерено.
— Ти си отвратителен лъжец — отвърна Бернхард. — Моментално би ме натопил, стига да ти се удаде.
— Влизай тогава, нека те убият! — изкрещя Робобрата побеснял. — Въобще не ме е грижа! — Той се изсмя прегракнало с глас на садистичен ефрейтор.