— Какво каза? — попита Робобрата. — Вътре имаше нещо? И ти го застреля?
— Запиши си го на задника — отвърна Бернхард.
— Щом е така, предполагам, че добре си постъпил — добави неохотно Робобрата. — Между другото — и гласът му прозвуча далеч по-радостно — все още имаш две незакопчани копчета, което е сериозно престъпление в Императорския военноморски корпус. Затова няма да получиш от фините хрускави кексове „Краубули“. — Прищрака щастливо и му показа на екрана картина, изпълнена до пръсване с кексове в блестящи опаковки, за да осъзнае добре Бернхард какво е загубил. Сетне се обърна и огледа със студени очи руината, която сега приличаше на руина повече откогато и да било. — Ще хвърля едно око за всеки случай — измърмори той и заподскача нататък.
Завърна се още след десет секунди, сладострастно изпълнил нощта със звуците на „Жалбата на палача“ в изпълнение на мощен хор под акомпанимента на симфоничен оркестър, със солови партии на църковни органи и ритмично отмерващи такта ешафоди.
— Знаех си! — ревеше очарован той. — Лъжец! Предател! Опитваш се да ме изиграеш, така ли? — И се разсмя прегракнало, удряйки спирачка пред него. — Ти излъга! — щастливо заяви той. — Там вътре нямаше врагове!
— Но аз го видях! — изрева Бернхард. — Какво искаш да кажеш, по дяволите, желязна бракма такава, как така. нямаше врагове? Какво мислиш съм видял вътре? Някоя фея?
Робобрата беше изцяло погълнат да изписва огромни цифрови серии върху екрана си и да ги събира една с друга.
— Ти си млад и снажен мъж — рече той с глас на млада и красива жена, но бързо възвърна обичайния си тон. — Това беше робот! Робот! И при това изключен! Затанцува наоколо върху металните си крака, като ревеше с глас, който ставаше все по-остър и пронизителен с всяка изминала секунда. — Уплашен до смърт от един робот! — пееше той злорадо. — Стреля по купчина желязо! Изхаби муниции за един…
Отведнъж спря и отново се зае с изчисленията си. Блестящи цифри бързо просветваха върху екрана му под акомпанимента на романтична цигулкова музика. Скоростта се увеличаваше, докато написаното се превърна в размазана светла ивица, след което спря с внезапен трясък. На главата на Робобрата светна червена лампа, а върху екрана му се появиха три безвкусни орнамента, всеки от които крещящо изписваше думата ДЖАКПОТ с блестящи златни букви.
— Какво, по дяволите, означава това? — мрачно попита Бернхард.
— Означава — отговори Робобрата, че в момента ти си длъжник на Империята за трийсет и седем енергийни изпразвания, които без наложителни причини са били изстреляни срещу един безопасен робот, който очевидно не е представлявал непосредствена заплаха за живота и крайниците, съгласно Служебния устав на Императорския военноморски корпус, стр. 422 и сл. стр. Тъй като гореспоменатите енергийни изпразвания противоречат на устава и освен това са в явен разрез с кампанията за икономии, разходите се удържат от заплатата на нарушителя. Въпросната сума възлиза на 652 кредита и три цента. — Сумата се появи на екрана, придружена от гръмки фанфари.
— Но, по дяволите, та това е заплатата ми за шест месеца! — възропта Бернхард.
— Възражения не се приемат — строго възрази Робобрата. — Всички знаят, че пилотите разузнавачи имат мизерни заплати. Нямам нищо общо с това. Да не съм аз виновен, че ти си един безполезен негодник.
— Обеща да им кажеш, че съм го направил при самозащита — напомни Бернхард мрачно.
— Да не би да нямам право да променя решението си — изсмя се презрително Робобрата. — За какъв всъщност ме вземаш? За машина?
— Трябваше да го предвидя — въздъхна Бернхард. — Трябваше да проумея, че не бих могъл да се доверя на такъв като теб. Как ще се оправя в цивилния живот, след като заграби всичките ми пари? Можеш ли да ми обясниш?
— Ти никога повече няма да бъдеш цивилен — отвърна Робобрата. — Впрочем върви по дяволите. Не ме е грижа какво ще стане с теб.
— И той ми бил тук, за да помага — продължи мрачно Бернхард. — Защо не направиш нещо за мен, а не против мен?
— Мога да ти посвиря, ако искаш — учтиво предложи робобрата. — Оркестърът на Йохан Щраус — „Чаровен валс“ от една допотопна фонографска ролка-26121. Много старо, много борческо. Винаги в служба на уморения войник.
— Ще си го получиш за тая работа — изръмжа Бернрд — Не забравяй. Рано или късно ще…
— Ти си млад и снажен мъж — обяви Робобрата с един до болка познат глас на фона на оглушително стържеща и гърмяща версия на „Чаровен валс“ в изпълнение на оркестъра на Йохан Щраус. Бернхард се обърна и решително се отправи към руината. Робобрата го последва с неестествен блясък в електронните си очи. — И сега — запя той — следва съобщение на фирмата, която финансира тази програма…