Бернхард обиколи димящата руина и боязливо се смъкна покрай изящно изваяна колона, декорирана с разноцветни букви, образуващи думи от един отдавна мъртъв език. Пред него се откри улица — пуста и изоставена.
— Имате ли пърхот, който да ви създава неприятности? — попита Робобрата с интонация, която ясно намекваше, че Бернхард е подвижен развъдник на пърхот. — Мазна коса? Оплешивяване? Надсмиват ли ти се момичетата? Бъди сигурен, че го правят! Не се ли срамуваш? Не ще и дума, че те е срам! Но ЕТО ГО ТУК — ШАМПОАНА „ХЕРКУЛЕС“ — единствения…
— Затваряй си устата! — изрева Бернхард.
Робобрата като по чудо млъкна. Сред внезапната оглушителна тишина прокънтя звукът от истерично трополещите крака на Робобрата, подобен на картечен ред. Бернхард зяпна изненадан след бързо изчезналия робот питайки се дали не е полудял.
Сетне съвсем близо до себе си чу някакъв звук.
Някой се прокашля.
Той бавно вдигна очи.
И срещна погледа на две студени, револверносини очи, каквито имаха всички първообрази и прототипи на герои, едно ужасно видение, застанало само на метри от него. Мъжът бе толкова натоварен с шерифски значки и патрондаши, толкова тежко въоръжен, че само грамче гузна съвест би го принудило да потъне в земята. Бернхард инстинктивно разбра, че това бе съвършеният абсолютен герой. Всъщност невъзможно беше да не се забележи. Думата Герой беше извезана с ефектни златни букви върху ризата му, където всеки можеше да я види.
6
Бернхард никога не беше си представял, че човек може да израсте толкова. Принуди се да извие глава назад в неудобна и доста унизителна поза, за да погледне непознатия в очите, което го изпълни с чувство за малоценност и го вбеси. Мъжът се издигаше над него в лунната светлина, без да откъсва студените си очи от Бернхард. Издължената фигура беше почти два метра висока, а остро изсеченото му лице — загоряло и обветрено. Ботушите сивееха от прах, панталоните бяха избелели от ветровете, широкополата шапка, която висеше на един шнур върху жилестия му врат, очевидно бе виждала и по-добри дни; но револверите, които висяха ниско долу на бедрата, светеха дразнещо излъскани, мъртвешко черни. Бернхард оголи зъби в мрачна усмивка и се опита да не трепери видимо.
Робобрата, който от ужас едва не взриви всичките си предпазители, подтичваше в широки кръгове около тях и ги обсипваше с ругатни, безсмислени заплахи и високопарни фрази. Възбуждаща маршова музика се редуваше с многообещаващи женски гласове, които възхваляваха ресторанта на Моли и нейните опитни момичета. Чужденецът се поусмихна развеселен.
— Голям шум вдигна тук — провлачено рече той. — Не ти ли харесва мястото?
— Просто пръстът върху спусъка ме засърбя — нехайно отвърна Бернхард. — Уплаши ли се? — Той храбро се ухили, а вътрешно простена от болката във врата, която ставаше все по-силна. — Кой си ти, по дяволите?
— Струва ми се, че тук аз задавам въпросите — отвърна героят и замислено докосна револверите си. — Един прост каубой като мен хич не е свикнал на разни градски фасони. Хайде, плямпай!
— Няма да разговаряш с него! — ревеше Робобрата. — Застреляй го! Не чуваш ли? Застреляй го!
— Стори ми се, че видях някого вътре — каза Бернхард. — Нямах намерение да те плаша.
— Ти наистина водиш опасен живот — рече каубоят и оголи гнилите си зъби в нагла гримаса.
— Разбира се — съгласи се Бернхард.
— Застреляй го! — истерично крещеше Робобрата. — Застреляй го! Застреляй го!
Героят рязко посегна към револверите си. Робобрата изкрещя и побягна като уплашен плъх. Треперещ от ужас, той се скри зад един разрушен всъдеход.
— Твоят приятел започва да ме дразни — каза каубоят и отпусна ръка. — Посъветвай го да се държи по-добре, инак аз ще му дам да се разбере, ясно ли е?
— Не съм съвсем сигурен, че харесвам тона ти, чужденецо — рече Бернхард и прониза мъжа с мрачен поглед.
— Аз пък съм сигурен, че не харесвам твоя! — процеди чужденецът и прониза Бернхард с още по-мрачен поглед.
— Застреляй го! — жално се обади Робобрата. Отведнъж в ръцете на двамата мъже се появи оръжие. Две груби прокашляния прозвучаха като едно, в мъжките гърди се забиха блестящи дула. Иззад всъдехода долетяха жалостните тонове на „Хай Ноон“
— Щом искаш да се биеш, бий се, уф — простена Бернхард.
— Така ли? — просъска героят.