— Напиши си го отзад!
— Така ли?
— Точно така!
Близо минута те стояха неподвижни, с носове, здравата забити един в друг, след което доволни прибраха оръжията обратно в кобурите, преценявайки се с взаимен интерес.
— Наистина си те бива — с нежелание призна героят.
— Хм, и ти не падаш по-долу — отвърна Бернхард.
— Ти го каза, приятел. — Героят затърси цигара в предния си джоб. Всмука дълбоко тютюневия дим и заразглежда Бернхард с премрежени очи.
— Сурова е тая страна, приятел — провлачено каза той. — Трудно е за човек, който не познава мястото. Бива ме в бумкането, ако имаш нужда от помощ.
— Може би. Навит ли си?
— Е, не мисли, че си търся работа, но ми се ще да се сбера с някое добро момче, стига да намеря човек, дето става за тая работа.
Каубоят хвърли бърз поглед към всъдехода, където Робобрата все още лежеше свит и се опитваше да подсили бойния си дух с патриотична музика и рекламни тиради. — Твоят приятел не ми се вижда никак сигурен — изръмжа той. — Имам чувството, че се нуждаеш от друг. — Той с презрение се изплю.
— Чиста отрова — съгласи се Бернхард, — ама не мога да се отърва от него. — И той погледна, изпълнен с надежда, нагоре към навъсения каубой.
— Току-виж му се случи някое нещастие — каза каубоят многозначително.
— Мен хич не ме е грижа — промърмори Бернхард и се захили с жестока, извинителна усмивка. — Все пак май ще работим заедно — рече той. — Дръж се сега, приятел, защото не е шега работа.
Бернхард се отправи надолу по тихата уличка, положил ръка върху могъщата плешка на героя. Робобрата галопираше след тях, издавайки злобни звуци, но на бърза ръка се подплаши и побягна, чул щракването на револверните предпазители. Изчезна панически и единственото, което смути дълбоката тишина, бе слабият, ритмично съскащ звук, издаван от едно чудовище, което бавно прелетя над тях и ги изгледа с гладни очи.
7
Бернхард и каубоят замаршируваха по широка, засипана с парчетии главна улица, известна някога като „Кметската улица“. Ръждясали табелки все още се полюляваха примамливо над тях, обещавайки разнообразни удоволствия, направили тази улица прочута в добрите стари времена. Кръглата луна пръскаше призрачна светлина върху редиците едноръки бандити, които търпеливо прекарваха времето си в очакване на следващия идиот. Какво ли само нямаше тук — руски автоматични рулетки (едно незабравимо изживяване или връщане на парите!), моноеротоавтомати (само за възрастни), будки за лоботомия и всякакви други чудесии изпълваха пространството под огромните готически сводове, извеждащо към арените, където преситени от живота млади мъже и жени срещу нищожно заплащане можеха да се бият на живот и смърт с най-различни гарантирано непобедими чудовища. Портите висяха приканващо полуотворени върху ръждясали панти. Тук-там в канавката се валяше по някой прогнил от ръжда робот вкарвач, все още с протегнати силни ръце в древен опит да натика вътре в локала някой колебаещ се минувач. Вятърът мрачно въздишаше из тъмните пресечки, където все още можеше да се чуе умореното потракване на неестествено високите токчета на някоя от проститутките роботи — останка от отшумяло по-щастливо време; и след двеста хилядолетия тя продължаваше да се предлага по улиците, все още прклащаше поскърцващите си бедра и обсипваше разбягващите се сенки с обещания за главозамайващо, неземно блудство.
Инак нощта бе тиха, покоят се нарушаваше единствено от цвърченето на някоя и друга нощна птица. В далечината се чуваше самотният вой на Робобрата, който зплакваше мъката и самотата си пред студения и безразличен свят. Воят му съдържаше нотка на отчаяние навяваше меланхолия, караше те да мислиш за смъртта и за неща, които би било по-добре да не се случват както и за други неприятни работи.
Този вопъл караше всички с не съвсем чиста съвест да настръхват — самотен, измъчен, изпълнен с ужас вой, изтръгнат от бездънната мизерия на една прокълната душа. Бернхард и каубоят продължиха своя марш надолу по улицата; тръпки ги побиваха в съвършено съзвучие.
— Да ти кажа, веднага забелязах, че си нещо специално — каза каубоят. — Още като те видях, си помислих: Има нещо специално в този мъж, да пукна, ако не съм прав. — Изсекна се за по-убедително с пръсти и продължи: — Значи ти сега ще разузнаваш за тая там армада. Да ти кажа, приятел, едва ли щеше да намериш някой по-подходящ мъж за тая работа от мен, вярвай ми.
Бернхард бързо се дръпна, за да избегне автоматичната проститутка робот, която с ужасяващо скърцащ глас се опита да го примами за съвсем уникално изживяване зад близкия стобор.