— Възмутително — уморено отвърна Бернхард.
— Възмутително е точната дума — съгласи се птицата Феникс. — Сигурен ли сте, че нямате кибрит? Трябва ми, за да запаля купчината. — Махна към сухите вършини с разкошно пъстроцветно крило.
— Защо? — попита Бернхард.
— Защото трябва да се изгоря.
— Това обяснява всичко. — Погледът на Бернхард се местеше от птицата към купчината клони и обратно. — Защо ще се изгаряте? Не се ли чувствувате добре тук?
— Аз съм птицата Феникс — отвърна птицата Феникс. — На всеки сто години се отправям към някое скришно място и се изгарям. А сетне от пепелта се възражда нова птица Феникс. Открай време си продължава така.
— Фантастично — рече Бернхард.
— И сега на всичко това ще се сложи край само защото не мога да намеря едно жалко малко кибритче. Робобрата се измъкна от дупката си и предпазливо се приближи.
— За какво става дума? — попита той подозрително. — Да се гори ли смята? Да не се е побъркала?
— Казва, че тя е птицата Феникс — уморено отвърна Бернхард.
— Не й вярвай. Лъже. — Робобрата изгледа с омраза птицата. — Ако тя действително се настани върху тая купчина с клони, аз обещавам да я запаля.
— Сериозно ли говорите? — запита възхитено птицата Феникс. — Наистина ли?
— Да не мислиш, че лъжа? — изкрещя Робобрата. — Смееш ли да дойдеш по-близо и да го повториш? Само ела и го кажи пак! — Той заотстьпва бавно, размахвайки заплашително предните си крайници. Птицата не слушаше. Беше се отпуснала на пясъка и дишаше тежко и ритмично. Когато отново се надигна, на земята лежеше едно голямо, блестящо яйце. Бернхард повдигна вежди.
— Какво, по дяволите, е това?
— Яйце. — Птицата Феникс го изгледа вторачено. — Не сте ли виждали яйце?
— Струва ми се, току-що казахте, че птицата Феникс се възражда от пепелта на старата птица Феникс.
— Това е легенда — изсъска птицата Феникс. — Чували ли сте някога за птици, които се възраждат от пепел? През живота си не съм чувала толкова глупаво нещо! — Тя отметна глава и се премести малко встрани, за да изрови дупка в пясъка. — Аз, естествено, снасям яйца, както всички други порядъчни птици — каза тя през рамо. — И както всички други порядъчни живи същества би трябвало може би да добавя. — Направи пауза и отправи критичен поглед към Бернхард. — Вие снасяте ли яйца?
— Не — призна Бернхард.
— Почти подозирах нещо такова. — Върна се при яйцето и клатейки глава, го търкули към дупката, която след това покри с пясък.
— Сега ще се изгори ли? — попита Робобрата. Птицата Феникс не го удостои дори с поглед. Покачи се върху купчината сухи клони и се настани церемониално.
— Надявам се, няма да се обидите, ако ви го кажа — обърна се тя към Бернхард, но скоро вие ще умрете от глад, а когато това стане, тук ще се съберат всевъзможни безкритични животни, за да ви изядат. Затова ще ви бъда благодарна, ако си идете оттук, докато все още можете, защото иначе те ще намерят яйцето ми, преди да се е излюпило, а се боя, че едно яйце, от което след време ще се появи такава изискана птица като мен, е изключително вкусно.
— Ще си идем — мрачно я увери Бернхард.
— Да го подпаля ли вече това откачено чудовище? — попита Робобрата.
— Бъдете тъй добър — помоли птицата. Робобрата задвижи нещо върху гръдния си кош и огнен пламък, дълъг пет метра, изскочи с гръм от една /дупка в ниското му чело.
— Огнепръскачка — обясни той. — В случай че на тоя мошеник, който нарича себе си войник, внезапно му хрумне нещо. — Той се приближи внимателно към купчината клони и насочи струята към сухите вършини.
Купчината пламна за секунди. Бернхард и Робобрата се отдръпнаха назад. Огромни пламъци се устремиха към небето и скриха птицата Феникс зад непрогледна огнена стена. От кладата се разнесе тежка миризма. Бернхард жадно пое с ноздри миризмата и въздъхна. Терзанията на глада се появиха отново и сега с удвоена сила заядоха вътрешностите му. Изчака огънят да стихне дотолкова, че да може безопасно да се приближи до кладата, и внимателно се придвижи напред. От птицата Феникс не беше останало нищо друго освен овъглени крака и няколко пъстри, леко осаждени пера.
— Да му се не види и чудовището — задъха се той. — Направи го!
— Комунист! — раздразнено се обади Робобрата. — Още в началото го разбрах. Хей там! Какво правиш?
Втурна се след Бернхард, който бе изтичал към ниската купчина пясък — мястото, където птицата Феникс бе заровила яйцето си.
— За какво ти е тая работа? Какво се каниш да правиш, злодей такъв?