— О, Бернхард! Любими мой! Защо не разсечеш веригата, Бернхард? Не виждаш ли как копнея да те прегърна, да бъда смачкана от твоята чудовищналюбов? Не виждаш ли, че изгарям от копнеж по теб?
С маршова стъпка Бернхард се върна при огъня.
— Ей, ти! — извика той. — Къде си? Обади се! Нещо се размърда вътре сред пламъците и миг по-късно една божа глава се показа от гърмящия огън, пръскайки жарава и горящи цепеници по пода. Главата погледна нагоре към него с виновна усмивка и попита:
— Искаше ли нещо?
— Какво, по дяволите, означава това? — изрева Бернхард. — Защо трябваше да ме пращаш в тая отвратителна килия при тия двама идиоти?
Главата се поогледа:
— Аха, виж ти… май че съм направил малка грешка в изчисленията… е, на всекиго може да се случи, нали? — Главата се изкиска засрамено. — Престани да дрънкаш врели-некипели — просъска Бернхард. — Погрижи се да изляза оттук, и то бързо!
— Бернхард! — изхлипа Тери.
— Знаех си! Винаги съм знаел! — изскърца Робобрата. — Той отново смята да ни изостави!
— Е, аз, разбира се, с удоволствие бих ти направил тази услуга, но за съжаление е невъзможно — рече главата.
— Защо? Не си ли всемогъщ?
— За съжаление не.
— Противен плъх — рече Бернхард,
— Аз съм един стар човек — отвърна главата извинително.
— Значи си и склерозирал — изсъска Бернхард. — Що не вземеш да се удавиш, развалина такава?
— Ти си един нахален безделник — строго отвърна главата. — Освен това аз все пак те изпратих отвъд — при хубавата девица, тъй че грешката ми не е толкова фатална, нали така?
— Къде виждаш хубава девица? — изненада се Бернхард.
— Точно зад теб. Хайде — почвай да я спасяваш! Да си строшиш врата дано! — закудкудяка злостно главата.
Бернхард се обърна. Тери се усмихваше насреща му през пелена от сълзи на любов и щастие. Той се извърна отново към огъня.
— Нея ли имаш предвид? — попита той главата.
— А коя друга? — Тя не е никаква девица! Това е жена ми!
— Вкусът ти е изключително добър — кимна възхитено главата.
— Измамен съм! — простена Бернхард. — Идвам тук да спасявам прекрасна девица и кого намирам? Собствената си съпруга!
— Но и нея си я бива, нали?
— Възможно е, но не е никаква девица, да ме вземат дяволите!
— Недискретен си! — отбеляза строго главата.
— О, Бернхард! — заливаше се в сълзи Тери. — Обичам те!
— Както и да е — отсече главата, — ти трябва да се бориш за нея. Вече подготвят арената за днешното представление и не се ли биеш срещу чудовищата, ще я принесат в жертва на ужасния Огнен бог. Избирай сам.
— Наистина ли смяташ, че възнамерявам да рискувам живота си за тия двамата? — удиви се Бернхард. — Да не мислиш, че чавка ми е изпила акъла?
— Отказваш да се бориш на арената?
— Да се бия за тия двама идиоти! Никога не би ми дошло наум!
— В такъв случай ти си страхливец — заключи главата презрително.
— Страхливец съм. Е, и?
— В тази страна страхливците ги екзекутират. Бавно. Надявам се смъртта ти да продължи поне седмица; заслужаваш си го. Довиждане. — Главата се ухили зловещо насреща му и се скри в гърмящите пламъци.
Бернхард се върна в средата на килията и тежко приседна на пода.
— Вярно ли е? Наистина ли не обичат страхливците?
— Дерат ги — отвърна Робобрата. — Живи.
— Интересно как още не са те одрали? — Ще ме одерат — мрачно съобщи Робобрата — веднага щом започне новогодишният празник. — Той го погледна умолително. — Та ние винаги сме били толкова добри приятели, не е ли тъй? Ти и аз, двама стари добри другари… Ей, какво би казал за пакет несравним хрускав кекс „Краубули“? Чудесен кекс, тъкмо от такъв се нуждае един голям воин като моя стар другар. — Той изплю един пакет с блестяща опаковка.
— И бира — добави Бернхард.
— Разбира се, стари приятелю! — Робобрата изплю голяма запотена чаша, препълнена с пенлива тъмнокафява бира. Бернхард погълна кекса, без да си даде труд да махне хартията, и го поля с бирата. После доволно се оригна.
— Сега ще ми помогнеш ли? — попита Робобрата.
— За нищо на света.
— Защо не, маймуно такава?
— Защото съм страхливец. И млъквай, че ще полудея от теб! — Бернхард се озъби в заплашителна гримаса и изръмжа боязливо. Не се чувствуваше особено храбър. Тери продължаваше да води борба с цел да се добере до него. Щастливи сълзи се стичаха по розовите й бузи, в очите й гореше фанатична любов.
— Обичам те! — извика тя. — Защо не ме прегърнеш? Задуши ме със страстните си целувки! Остави ме да си почина в твоите силни, прекрасни ръце! Не виждаш ли, че искам да ти дам всичко?