— Нож в гърба му трябва на него — обади се Робобрата мрачно от своя ъгъл.
Бернхард изплю някаква цветна шумоляща хартия.
— И двамата не сте наред — промърмори той.
След два часа, дълги като вечност, стражите дойдоха, за да отведат затворниците. Чакаше ги бавна и ужасно мъчителна смърт на арената. Пред вратата се чу трополене на подковани обувки и подрънкване на тежки оръжия. Наоколо се разнесоха боботещите гласове на подофицерите. Вратата се отвори и пред очите на затворниците се появи взвод войници със садистичен външен вид. Бяха въоръжени до зъби със всичко възможно — от отровни кинжали до тежки мечове и лъчеви пистолети. Представляваха противна сбирщина — със студени малки очи, небръснати лица и униформи, лекьосани от вино. Командуваше ги мършаво дребно чучело в униформа, обсипана със златни нашивки в количество, което би задоволило десет алчни генерали. Един мускулест страж го повдигна над телохранителите, обкръжили го от всички страни и тъй, отвисоко, той можа да разгледа жалките същества в килията. Малките му злобни очички проблясваха зад дебелите очила, които едва се задържаха върху тънкия му нос.
— Ставайте, свини! Арената ви очаква! — ухили се той злобно. Говореше с пронизителен женски глас и силно фъфлене.
— Ваша милост! Спасете ме от арената! Ще направя каквото поискате! — изкрещя Робобрата, почти обезумял от страх при вида на толкова много оръжия.
— Хе-хе-хе! — изхихика офицерът.
— Ще се биеш ли с мен? — попита Бернхард. Охраната плътно обкръжи офицера с бързина, която разкриваше непрекъснати упражнения. Копия и мечове щръкнаха от купчината подобно бодлите на огромен таралеж. Пискливият глас на офицера едва достигна до арестантите, погълнат от недодяланата войнишка плът.
— Ще отговаряш, а, свиньо такава? Опитваш да се съпротивляваш? Ха! Искаш ли сам да те измъкна навън, червей такъв? Хайде, войници! Ще разкъсам тая свиня с голи ръце!
Стражите замаршируваха навътре в килията с насочени напред мечове, копия и кинжали. Стьлпиха се около Бернхард, оставяйки офицера зад себе си. Последва кратка борба, чуха се сподавени стенания и от тълпата долетя пронизителен вик. Небръснатият отряд се отправи навън, понесъл Бернхард със себе си. Офицерът остана в килията и втренчи поглед в Тери, която напразно опитваше да разкъса веригите си.
— Ти си интелигентна жена — изхлипа той, като се пъчеше нервно около нея, преглъщайки похотливите си лиги. — Собствената ти съдба не ти е безразлична, нали? Ще се качиш ли с мене в стаята, а? После ще ти дам истинска имитация на японска златна верижка за красивата ти шия, а може би… дори свободата. Да? Не?
— Отказвам да се омъжа за човек, който не е избраник на сърцето ми! — отвърна пламнала Тери. — Моето сърце принадлежи на Бернхард!
— Кой, по дяволите, говори за женитба? — Офицерът зяпна от почуда. — Да не съм луд?
— Прилошава ми от теб! — просъска Тери.
— В такъв случай ще трябва да те взема насила! — скръцна със зъби офицерът и стегна мускули.
— Аз ще ви я държа, о, велики и могъщи господарю — задъхано се обади от своя ъгъл Робобрата. — И през цялото време ще ви свиря на цигулка!
— Млъквай, свиньо! — изрева офицерът. Той внимателно се доближи до Тери. На устните му все още личеше противна мазна усмивка. Коленичила неподвижно пред него, тя следеше приближаването му през полузатворени клепачи.
— Скъпа млада дамо, ти без съмнение ще ми разрешиш една малка волност, а? — Той се наведе към нея, лигите му течаха като миниатюрен водопад и протегна противната си ръка към щръкналите й гърди. Тери видя, че той е достатъчно близо и премина в атака. Две ръце около врата му, бясно издърпване надолу, а сетне едно коляно право нагоре в самодоволно ухиленото му лице. Едновременно с хрущенето на човешки кости се чу нечовешки вик; офицерът се заклатушка назад, вдигнал ръце пред лицето си, от което бликаше фонтан воняща кръв. Спря се на разстояние, удобно за удар отзад — под ухото, ритник в слабините и като връх на всичко, ужасен шут в корема. Строполи се, стенейки на пода, и Тери скочи отгоре му и се зае да тъпче гъбестото му тяло. Всеки път, щом се стовареше върху него, острите й като свредели токчета потъваха с отвратителен жвакащ звук на цели сантиметри в плътта му. Жестоката сеч спря едва когато нов взвод брутални стражи се намесиха и извлякоха навън нещастния офицер.
— Имаш ли още някакви мръснишки предложения, само ми ела пак! — изкрещя Тери и заплаши ужасените стражи с кървавите си, остри като бръснарски ножчета нокти. — Ела тук, негоднико! Ела и ще ти дам да разбереш колко те обичам!
— Полудя ли! — истерично закрещя Робобрата. — Не си с всичкия си! — Той се разплака.