— Садисти! — ревеше Тери. — Гангстери! Негодници! Опитвате се да насилвате една бедна беззащитна жена! Животни!
Жестоко третираният офицер се изправи едва-едва на крака и се подпря тежко на стената. Физиономията му представляваше кървава пародия на човешко лице.
Той изплю няколко зъба.
— Ти май не ме харесваш, а? — прошепна той.
— Ела тук и ще видиш!
Офицерът се протегна в цял ръст и изкашля няколко децилитра кръв.
— Твоя воля! — просъска той. — Пести си силите, защото ще ти потрябват! — Той злорадо се изсмя. — Дори да се въоръжиш с мълнии, пак няма да ти помогнат, когато Портата на смъртта се отвори!
Един от стражите хлъцна. Болезнена сивозеленикава бледнина заля противното му лице.
— Портата на смъртта? Ще бъдат хвърлени на…
— Да — ухили се злобно офицерът. — Ще бъдат хвърлени на Ужаса на арената! Ни повече, ни по-малко! Чуваш ли, жено? Ти и твоите приятели ще бъдете изправени пред отвратителното чудовище! Противния космат, многорък, ужасен трошач на крайници — зилхтрона!
Щом чуха страшното име, стражите простенаха и ужасени заотстъпваха заднишком, като едва не се изпопрепъваха в оръжията си в силното си желание да се измъкнат от килията. Тери видимо побледня, а Робобрата закрещя с цяло гърло и хукна да се зарива в каменния под.
— Само не арената! — крещеше той. — Правете каквото искате, всичко, всичко, но ме отървете от арената! Жива я одерете, избодете й очите! Опечете я жива! Продайте я като робиня, о, могъщи господарю, каквото и да е — само ме пуснете да си ида!
Офицерът се смееше като луд на пълзящия в краката му Робобрат. Срита го злостно веднъж-дваж, след което изрева някаква заповед на парализираните от ужас войници. Затворниците бяха хванати и изведени от килията. Зад тях ехтеше пронизителният, смразяващ кръвта смях на офицера.
19
Зрителите, заели местата си около арената, бяха в превъзходно настроение и ако се съдеше по гърмящите ревове, жадно очакваха представлението. Нетърпеливите викове проникваха през дебелите стени до помещението, в което затворниците седяха заключени, в очакване да ги изведат. Бернхард пръв се бе озовал там и когато Тери и Робобрата влетяха вътре, съпроводени с порой ругатни, той мрачно се взираше в меча си, отпуснат на дървената пейка. Мечът потракваше неспокойно в ножницата и очевидно гореше от желание да се впусне в битката на живота си. Бернхард — напротив — изглеждаше доста печално. Дъвчеше съкрушено мустака си и вдигна поглед нагоре само за да се предпази от възторжените прегръдки на Тери.
— Ще се биеш ли за нас? — с надежда попита Робобрата.
— Да си строшиш врата дано — изръмжа Бернхард. Робобрата се примъкна по към него с цел да му възвърне силите чрез демонстрации на безумно геройски подвизи на екрана си. От високоговорителите му се разнесе съсък на работещи с убийствена точност лъчеви пистолети. Мощен хор ветерани от войната възхваляваше Императора под акомпанимента на органова музика, оръдия, барабани и викове на умиращи в неописуеми мъки вражи войници. Музиката достигаше все по-високи децибели, докато накрая масивните стени се разтресоха. Бернхард стенеше и притискаше длани към измъчените си уши. Когато гордата маршова музика за миг стихна до едно почти поносимо ниво, се разнесе някакъв угоднически мъжки глас. Гласът се зае да уговаря Бернхард с оная незаменима смесица от уважение и унизителна любезност:
— Чувстваш ли се стар? — питаше той. — Изглеждаш ли стар? Смеят ли ти се момичетата зад гърба, войнико? Обзалагам се, че го правят! Смятат ли те за жалко, старо нищожество? Бъди сигурен! Иска ли ти се да изглеждаш петнайсетина години по-млад? Разбира се, че искаш! Не е необходимо да го казваш, стари приятелю, аз знам! Да! И макар че тъкмо сега изглеждаш на шейсет, една перука „Bond & Sons“, незабавно ще те превърне в четиридесет и пет годишен! ДА! Защо да страдаш заради някакъв си подранил косопад? Перуките, произвеждани от „Bond & Sons“ изглеждат толкова естествени, че за тях не е необходимо да знаят дори най-близките ти приятели. Гарантирам ти, че ще останеш доволен.
Гласът отстъпи място на звук от поставяне на перука. В същото време хорът с възторжен плам възхваляваше ненадминатите перуки „Bond & Sons“. Екранът се изпълни с картини в различни цветове, демонстриращи убедителния резултат от правилното използуване на фантастичната перука. Ритмичният звук от здравата работещи креватни пружини изпълни килията.
Пазачът задумка по вратата, като крещеше с пълно гърло, за да надвика шумотевицата.
— По-спокойно я карайте вътре! — изрева той. — Или искате да вляза и да ви накълцам на парченца? Спокойно, казах!