Рекламата, беше прекъсната тъкмо посред най-шумния и блажен момент.
— Казахте ли нещо? — попита Робобрата. — Да купите перука ли желаете?
В отговор долетя залп от ругатни, толкова силен, че Робобрата се заклатушка назад, удари се в стената и се свлече на пода.
— О, любими — изхлипа Тери и се притисна с все сила до Бернхард. — Ние ще умрем, но ще умрем заедно! Ще издъхна щастлива в твоите ръце, смазана от страстните ти устни, потъвайки в очите ти… — Тя се разплака на рамото му. Бернхард също усети сълзи в очите си при мисълта за това, което му предстоеше.
— Боже господи — простена той.
— Тук съм. Какво искаш?
Гласът дойде от някакво гърне, поставено в един от ъглите на килията. Бернхард го зяпна.
— Наистина ли си ти? — попита той.
— Да, любов моя! Аз съм! Тери подскочи и се изпъчи.
— Какво беше това? — попита тя с твърд като стомана глас. — Някой те нарече любими?
— Затваряй си устата, развратнице! — изсъска гърнето. — Не виждаш ли, че сме заети?
— Така ли? Я виж ти, заети били? — изгука Тери с обезпокоително пламъче в очите си. — Ами аз къде да се дяна тогава?
— Върви по дяволите, курво! — просъска гърнето.
— Какво?
— Курва!
Тери се обърна към Бернхард с пламнали от гняв бузи.
— Чуваш ли как ме нарича това нещо? Нима ще позволиш? Нима ще оставиш това нещо да ме обижда?
— Не чух нищо — простена Бернхард. — Оставете ме на мира!
— Курва! — изкрещя гърнето. — Курва! Курва! Курва!
— Как смееш да ме наричаш така? Излез оттам и го повтори, ако смееш, червей такъв!
— Ще те наричам както си искам, а ти си затваряй устата, когато аз и Бернхард разговаряме!
— Той е мой мъж — изскърца със зъби Тери — и аз решавам с кого ще разговаря и с кого не, ясно ли ти е?
— Аз ви венчах — отвърна гърнето — и това беше най-голямата грешка, която съм направил през живота си. — Разтрогвам брака!
Бернхард с нечовешки усилия удържаше Тери.
— Слушай — задъхано рече той, — след няколко минути ще бъдем заклани на арената!
— Ще бъде изключително забавно — изсмя се гърнето.
— Можеш ли да ни измъкнеш оттук?
— Не.
— Но те ще ни убият!
— На теб мога да ти помогна да се махнеш оттук, Бернхард — отвърна нежно гърнето. — Но не и на тая развратница. За нищо на света!
— Червей! — изрева Тери.
Тя перна леко Бернхард зад ухото, изчака го да се строполи на пода и успя да докопа гърнето. Запрати го право в стената, където то се разби на милиони късчета. Безумният й смях заглуши и протестните възгласи на Робобрата, и боязливите проклятия на Бернхард. Вратата зад тях се отвори и отряд навъсени войници влязоха вътре с маршова стъпка, като ритаха всичко, изпречило се на пътя им. Повлякоха и тримата навън към арената, където ги очакваше сигурна смърт. Тери се вкопчи в Бернхард с нечовешка сила, без да спира да крещи в ухото му любовните си признания. Робобрата обикаляше насам-натам и се опитваше да продаде кекс на войниците. Бернхард се бореше за живота си, но след каратисткия удар на Тери все още усещаше главата си замаяна и преди да разбере какво става, загуби борбата. Пет изпълнени със събития секунди по-късно те бяха изхвърлени през портал, оплескан с кървави петна. Масивна стоманена порта се тръшна подире им и те се озоваха под слънцето, дъжда и петдесет хиляди зрители, които ревяха възторжено. Намираха се на арената и садистичните местни жители протягаха шии, за да не пропуснат някоя подробност.
Бернхард примижа срещу слънцето и мрачно се огледа. Точно срещу него са намираше кралската ложа, където неколцина дебели мъже се навеждаха над парапета, с потекли от удоволствие лиги. Под ложата висеше набучено изсъхнало тяло на един воин, който не бе успял; голяма табелка уведомяваше интересуващите се зрители, че това е някой си Тарзан. А под тази зловеща картина се чернееше мрачна желязна решетка, вградена в портала, оформен като човешки череп с рога. Желязната решетка се вместваше на мястото на зъбите. Друга голяма табелка съобщаваше, че това е прочутата Порта на смъртта, накъдето трябва да се отправят погледите, за да не пропуснат предстоящите интересни събития. Бернхард седеше сгърчен в жалка купчинка върху нажежения от слънцето пясък и се опитваше да задържи възбуденото потракване на меча в ножницата. Чудеше се какъв ли звяр ще се появи от челюстите на смъртта, какво ли ужасно чудовище ще се втурне насреща му и как ли ще успее да се измъкне от цялата работа. Може би щеше да му се удаде да се отърве от Тери? Но не — каквото и да стореше, централният мозък никога не би му простил.