— Толкова ли не разбираш от шега — изхриптя той, като напразно опитваше да се скрие зад гърба на Тери.
— Да, разбирам от шега — съгласи се каубоят. Той се обърна към роботите, които наблюдаваха сцената със студени, безчувствени очи. — Аз разбирам хубавата шега, нали така?
— Разбираш! — увериха го роботите с гърмящи в унисон гласове.
Каубоят се обърна към Бернхард.
— Ето, виждаш ли — продължи той. — Обаче… — И той оголи пожълтели зъби в усмивка, която никак не приличаше на приятелска: — Обаче шегата ти не беше добра, плъх такъв. Това беше обида. Би трябвало жив да те одера за тая работа!
— Одери го жив! — отекна като ехо викът на роботите.
— И да те разкъсам на малки парченца!
— На парченца!
— А после…
— Смърт на човека! — изреваха роботите.
— Да, разбира се, но…
— Смърт на човека!
— Я млъквайте, проклети маймуни! Опитвате се да ме направите за смях, така ли?
— Смърт на човека!
Каубоят преглътна тежко и се огледа с несигурен поглед. Заобиколилите го отвсякъде роботи монотонно припяваха. Сред сгьчканите метални маси се забелязваха признаци на безпокойство.
— Някъде трябва да е станало късо съединение — промърмори той и се обърна към бляскавото контролно табло в центъра на платформата. — Ей, вие там, повредили сте централното управление!
— Какво, какво? — нервно попита Бернхард, без да откъсва поглед от роботите. Те се бяха надигнали и вече приближаваха към платформата, припявайки с мъртви, монотонни гласове. — Случило ли се е нещо?
— Ти се стовари отгоре върху централното управление! — изкрещя каубоят. — Виж какво направи! — С трепереща ръка той изтри потта от челото си.
— И да загинем, ще съм щастлива да издъхна в ръцете ти! — изхлипа Тери и с нечовешка сила се притисна към Бернхард.
— Млъквай, жено!
— Смърт на човека!
— Цялата тая каша ти я забърка, приятел! Хайде сега — оправяй я!
— Бернхард!
— Кой иска да си купи един пакет хрускав кекс „Краубули“?
— Смърт на човека! Смърт на човека!
Изведнъж Робобрата скочи върху останките от централното управление и размаха истерично блестящите си метални крайници.
— Приятели, роботи, събратя! — извика той. — Тишина!
В залата отведнъж се възцари мълчание. Роботите се спряха и загледаха Робобрата с проблясъци на механичен интерес в очите си.
— Да му се не види! — задъха се каубоят. — Той се справи!
— Искам да се махна оттук! — пресипнало се обади Бернхард.
— Какво ти става? Та всичко вече премина, по дяволите!
— Така си мислиш! Не познаваш тоя робот! Бернхард скочи долу от все още въртящата се платформа, едва не си счупи крака и виейки от болка, се втурна нагоре към централния коридор, плътно следван от убийствено подрънкващия си меч.
— Какво му става всъщност на тоя? — удивено попита каубоят. — Да не би горе да е слънчасал?
— За истинския робот — само гъстото, приятно жвакащо, специално филтрирано смазочно масло „Moothon & Mixleys“ — провъзгласи Робобрата с прелестен глас на супермодерен робот. Акомпанираше му всмукващ звук, издаван от безпогрешно функциониращи машинни части и тежкото възбуждащо покапване на гъстото масло. Очите на слушателите заблестяха като в транс. — Чувствуваш ли се стар? Имаш ли проблеми със скърцащи сачмени лагери, с изхабени трансмисии, с несигурни стапели? Можеш да се обзаложиш, че имаш! Вече не си толкова млад и силен като някога? Да, наистина. Но ето го тук! Фантастичното, несравнимо масло „Moothon & Mixleys“, съдържащо тайната съставка ХЗ. която премахва грозната жълта патина — ето тайната на успеха! Ето от какво се нуждае и иска да получи всеки истински робот! Маслото, което ти помага в твоята храбра и справедлива борба срещу човека! Добре запомнете думите ми, приятели мои: За да унищожиш човека — употребявай „Moothon & Mixleys“!
Робобрата, възторжено възхваляващ нектара за роботи, постепенно бе заглушен от хор гърмящи генератори, тракащи машини и бутала, зъбни предавки и други дрънчащи инструменти. Парни свирки свиреха соло, вагонетки отмерваха такта. Роботите в амфитеатъра пляскаха с ръце и се полюляваха напред-назад в ритъма на музиката. На изхода Бернхард се спря и хвърли поглед през рамо към платформата, където Тери и каубоят все още стояха, зяпнали с недоумение танцуващите роботи.
— Още секунда и ще ви разкъсат на парченца! — изкрещя той. — Хайде, размърдайте си! Те го послушаха.