— Но ти нямаш представа какво искаш от мен!
— Върви по дяволите, проклета машино, ти не ме обичаш.
— Обичам те!
— Ако наистина ме обичаше — инатеше се Бернхард, — щеше да ми покажеш главното ръчно управление. Но не — ти не ме обичаш, само си играеш с любовта ми, всъщност ти дори не ми вярваш! Ако наистина ме обичаше, щеше да ми се довериш.
Още малко и централният мозък щеше да избухне в ридания.
— Но главното ръчно управление е единственото ми слабо място! — изскимтя той. — Ако разбереш къде се намира то, би могъл да ме накараш да направя каквото си поискаш. Ще се превърна в една бездушна машина! Никога повече няма да действувам самостоятелно!
— Е, и? — просъска Бернхард. — Не си ли бил създаден тъкмо за това? — Той се изсмя подигравателно. — Щом не ми вярваш дотолкова, че да се осмелиш да повериш живота си в мои ръце — твоя работа. Не възнамерявам да те принуждавам да вършиш нещо, което не си готов да направиш доброволно. Но после недей да очакваш, че ще ти се доверя! По дяволите такава любов! — Той дрезгаво се изсмя.
— Любими, ще ти разкрия всичко, наистина всичко, само ми повярвай!
— Затваряй си устата, проклета машино! Не искам да слушам лъжливото ти плещене.
— Щом наистина искаш да узнаеш, то е… — Затваряй си устата, казах! Остави ме на мира! Добре разбрах що за машина си! — Бернхард се престори, че става от стола.
— Но аз настоявам да ти кажа къде се намира главното ръчно управление! — изкрещя централният мозък. — То е тук, точно тук!
Бернхард отново седна.
— Къде? — изрева той.
— Ти седиш пред главното табло за ръчно управление — изхлипа централният мозък. — Автоматиката се изключва, като се натисне мигащото червено копче по средата на пулта. Сега вече знаеш всичко. — Централният мозък неудържимо ридаеше и всички сигнални лампи в огромната зала мигаха в такт с разтърсващите хълцания. — Бернхард злобно се ухили срещу таблото. Но само в себе си,
— Това ли имаш предвид? — попита той с такъв глас, като че всъщност изобщо не се интересуваше. Посочи към един святкащ бутон, обграден от яркочервен кръг. Над него се виждаше огромна табелка, на която пишеше: Включване на главното ръчно управление. Само за служебно ползуване. Долу лапите!
— Да, това е — глухо отрони централният мозък. — Не споменавай пред никого и думичка за това! Ти си единственият, на когото мога да се доверя.
— Разбира се — отвърна дружелюбно Бернхард. — Ясно е, че на мен можеш да се довериш. Какво всъщност си мислеше? — И без да продума повече, той протегна показалеца си с бързо и точно движение — тъй бързо и ловко, като че бе репетирано при хореограф. На лицето му се появи усмивка, която ставаше все по-широка и по-широка, и той натисна бутона.
21
Същински ангел на смъртта, генерал Суперястреб маршируваше по централния коридор в адмиралския кораб, следван на сигурно разстояние от обичайната си свита верни подмазвачи. Подковани ботуши тракаха върху металния под, подрънкването на украсените с диаманти медали и еполети се смесваше с веселото звънтене на шпаги и скърцането на нервно стиснати зъби. Генерал Суперястреб се спираше на равни промеждутъци, за да избълва бясна нечленоразделна реч, след което продължаваше мрачно по-нататък, а парализираните му от ужас подчинени се втурваха след него, подобни на рояк черно-златни мишки.
— Къде е проклетото животно? — изрева той. — Откога е долу? Отговаряйте!
Изведнъж зад гърба му настъпи истински хаос. С истерична активност ужасените майори и полковници опитваха да се споразумеят кой да излезе напред и да отговори. След дълго шепнене и издаване на заповеди най-сетне избутаха напред пълен нисък мъж в майорска униформа. Той кашляше и заекваше, уплашен до смърт пред перспективата лично да се изправи пред всяващия ужас генерал и да понесе гнева му.
— Д-две седмици, генерал — прошепна той.
— Две седмици? Тая свиня ме кара да чакам в продължение на две седмици? Какви са сведенията от кораба му?
— Съобщава, че е прекарал на планетата две седмици без да се свърже с нас — нещастно простена майорът.
— Вие шегувате ли се? — кресна генерал Суперястреб, без да се обръща. — Или копнеете да станете пак редник и да стържете корпуса? — Тръсна кошмарната си бръсната глава и нададе безумен вой. — Къде е Желязната челюст?
— Изчезнал е, генерале.
— Като се появи, жив ще го одера! А Робобрата?
— Изчезнал е, генерале.
— Стига си повтарял едно и също! Внимавай в картинката! Ами десантните кораби на Желязната челюст?