— Обещавам.
Останахме прегърнати. Притисках се към прелестната й кожа. Галех мускулите на гърба й. Целувах лебедовата й шия. Дори се взирах в небесата и просто я държах в обятията си. Как, питах се аз. Как може това да не е поредната жестока шега? Как може тя да е жива и да се е върнала при мен?
Не ме интересуваше. Исках само да е наистина. Исках да е завинаги.
Ала докато я притисках към себе си, звънът на мобифона започна да ме откъсва от нея като нещо от дразнещите сънища. За миг си помислих дали да го оставя да си звъни, но след всичко случило се не можех да го направя. Бяхме изгубили приятели. Не можехме да ги забравим. И двамата го знаехме. Прегърнал с една ръка Елизабет — за нищо на света нямаше да я пусна — аз вдигнах мобифона към ухото си.
Беше Тайрис. И докато говореше, усетих, че всичко започва да ми се изплъзва.
44
Спряхме в пустия паркинг зад началното училище „Райкър Хил“ и хванати за ръце слязохме от колата. Въпреки мрака видях, че почти нищо не се е променило от дните, в които двамата с Елизабет бяхме лудували там. Педиатърът в мен не можеше да не забележи новите мерки за сигурност. Веригите на люлката бяха по-здрави, седалките бяха с ремъци. По земята под катерушките бе пръсната плява, за да омекоти евентуалното падане на децата. Но игрищата за кикбол и футбол и кортовете за тенис си бяха същите като в детството ни.
Минахме под прозореца на г-ца Соубъл, ала това беше толкова отдавна, че и двамата не изпитахме нищо повече от носталгични тръпки. Все още ръка за ръка, ние навлязохме в гората. От двадесет години не бяхме вървели по тази пътека, но все още я помнехме. След десет минути стигнахме до задния двор на Елизабет на Гуудхарт Роуд. Обърнах се към нея. Тя с влажни очи погледна родния си дом.
— Майка ти изобщо ли не знаеше? — попитах я аз.
Елизабет поклати глава. Кимнах и бавно пуснах дланта й.
— Сигурен ли си? — попита тя.
— Нямам избор.
Не й дадох възможност да спори. Запътих се към къщата. Приближих се до плъзгащата се стъклена врата, заслоних очи и надникнах вътре. Нито следа от Хойт. Проверих задната врата. Отключена. Влязох. Нямаше никой. Тъкмо се канех да се върна навън, когато видях, че в гаража светва. Минах през кухнята и влязох в мокрото помещение. Бавно отворих вратата на гаража.
Хойт Паркър седеше зад волана на буика си. Двигателят не работеше. Държеше чаша в ръка. Когато влязох, той вдигна пистолета. После видя, че съм аз и отново го отпусна. Слязох по двете стъпала и се пресегнах да отваря предната дясна врата. Не беше заключена. Вмъкнах се до него.
— Какво искаш, Бек? — с надебелял от алкохола език попита той.
Бавно се отпуснах назад.
— Кажи на Грифин Скоуп да пусне момчето.
— Не знам за какво говориш — без каквато и да е убедителност отвърна Хойт.
— Корупция. Сам си избери присъдата, Хойт. Знам истината.
— Нищо не знаеш.
— Онази нощ на езерото. Когато си помогнал да убедят Елизабет да не отива в полицията.
— Вече приказвахме за това.
— Но сега съм любопитен, Хойт. От какво всъщност се страхуваше, че ще я убият или че ще арестуват и теб?
Той мудно ме погледна.
— Тя щеше да е мъртва, ако не я бях убедил да избяга.
— Не се съмнявам — отвърнах аз. — Но ти все пак си имал късмет, Хойт — с един куршум си ударил два заека. Спасил си й живота и не си влязъл в затвора.
— И защо да влизам в затвора?
— Отричаш ли, че Скоуп ти е плащал?
Той сви рамене.
— Да не мислиш, че само аз взимах парите им?
— Не.
— Тогава защо да се страхувам повече от другите ченгета?
— Заради онова, което си извършил.
Хойт пресуши чашата си, огледа се наоколо за бутилката и си наля още.
— Не знам за какво говориш.
— Знаеш ли какво е търсила Елизабет?
— Доказателства за незаконната дейност на Брандън Скоуп — отвърна той. — Проституция. Малолетни момичета. Дрога. Брандън се правеше на кофти пич.
— И още какво? — попитах аз, като се опитвах да престана да треперя.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако беше продължила да рови, може би щеше да се натъкне на едно по-тежко престъпление. — Дълбоко си поех дъх. — Прав ли съм, Хойт?
Думите ми накараха лицето му да помръкне. Тъст ми се обърна и погледна през предното стъкло.
— Убийство — прибавих аз.