Опитах се да проследя погледа му, но виждах само грижливо закачените на стената инструменти. Отвертките с техните жълто-черни дръжки бяха подредени по големина. До тях имаше три гаечни ключа и чук.
— Елизабет не е била първата, която е искала да разкрие Брандън Скоуп. — Замълчах и зачаках да ме погледне. Това отне известно време, но накрая Хойт отново се обърна към мен. И го видях в очите му. Той не мигаше, не се опитваше да го скрие. И знаеше, че го виждам.
— Ти ли уби баща ми, Хойт?
Той отпи голяма глътка уиски, задържа я в устата си, после тежко преглътна. Няколко капки пръснаха по лицето му. Хойт не си направи труда да ги избърше.
— Още по-лошо. — Той затвори очи. — Предадох го.
В гърдите ми кипна гняв, но гласът ми остана изненадващо спокоен.
— Защо?
— Стига, Дейвид. Вече трябва да си разбрал.
Обзе ме нов пристъп на ярост.
— Баща ми работеше при Брандън Скоуп — започнах аз.
— Нещо повече — прекъсна ме Хойт. — Грифин Скоуп нае баща ти да го наставлява. Работеха заедно.
— Като двамата с Елизабет.
— Да.
— И докато е работил с него, баща ми е открил какво чудовище всъщност е Брандън. Прав ли съм?
Той просто отпи от чашата си.
— Не е знаел какво да направи — продължих аз. — Страхувал се е да каже, но не е можел да го остави просто така. Измъчвали са го угризения. Затова се затвори в себе си през месеците преди смъртта си. — Замълчах и си представих баща си, уплашен, сам, без никой, към когото да се обърне. Защо не го бях видял? Защо не бях забелязал болката му? Защо не му бях протегнал ръка? Защо не бях направил нещо, за да му помогна?
Погледнах Хойт. В джоба си носех пистолет. Щеше да е съвсем просто. Трябваше само да извадя оръжието и да натисна спусъка. Бам. Готово. Но от собствен опит знаех, че това няма да реши абсолютно нищо. Всъщност, тъкмо обратното.
— Продължавай — каза той.
— По някое време татко е решил да каже на свой приятел. Но не на когото и да е. На полицай, полицай, работещ в града, в който са били извършени престъпленията. — Кръвта ми кипна и отново заплаши да изригне. — На теб, Хойт.
Нещо в лицето му се промени.
— Дотук прав ли съм?
— Да.
— И ти си казал на Скоуп, нали?
Той кимна.
— Мислех, че ще го прехвърлят или нещо подобно. Че ще го отдалечат от Брандън. Изобщо не подозирах… — Хойт сбърчи лице — очевидно не можеше да понася самооправданията си. — Как се досети?
— Първо от името Мелвин Бартола. Той е бил свидетел на предполагаемата злополука, при която е загинал баща ми, но разбира се, също е работил при Скоуп. — Пред очите ми се появи усмивката на татко. Свих юмруци. — И после ти ме излъга, че си ми спасил живота — продължих аз. — След като си застрелял Бартола и Улф, наистина си се върнал при езерото. Но не, за да ме спасиш. Не си забелязал движение и си решил, че съм мъртъв.
— Реших, че си мъртъв — повтори той. — Но не исках да умреш.
— Въпрос на тълкуване.
— Изобщо не исках да пострадаш.
— Но не беше и съкрушен. Върнал си се в колата и си казал на Елизабет, че съм се удавил.
— Просто се опитвах да я убедя да изчезне — отвърна Хойт. — И това помогна.
— Трябва да си се изненадал, когато си научил, че съм жив.
— По-скоро бях смаян. Между другото, как се спаси?
— Няма значение.
Сякаш изтощен, той се отпусна назад.
— Може би. — Изражението му отново се промени. — Е, още какво искаш да знаеш?
— Значи не отричаш нищо, така ли?
— Не.
— И си познавал Мелвин Бартола, нали?
— Да.
— Бартола те е предупредил какво се готви срещу Елизабет — казах аз. — Не мога да разбера точно какво се е случило. Може все пак да е имал съвест. Може да не е искал тя да умре.
— Бартола да е имал съвест!? — подсмихна се той. — Моля ти се. Той беше отрепка. Дойде при мен, защото смяташе, че може да пие вода от два извора. Да изкяри и от Скоуп, и от мен. Казах му, че ако ми помогне да инсценираме смъртта на Елизабет, ще му дам още толкова и ще уредя да напусне страната.
Кимнах. Вече ми бе ясно.
— Значи затова Бартола и Улф са казали на хората на Скоуп, че след убийството ще се скрият. Чудех се защо изчезването им не е породило съмнения.
— Точно така.
— И какво се случи? Предаде ли ги?
— Хора като Бартола и Улф… Тяхната дума не струва нищо. Знаех, че колкото и да им платя, те ще дойдат да искат още. Щеше да им писне да живеят другаде или да се напият и да се раздрънкат в някой бар. През целия си живот съм си имал работа с такива боклуци.