— Никога не съм те лъгал, Гриф.
— Знам.
— Но има моменти на… премълчаване.
— На премълчаване ли?
— Например хората, които назначавам. Никога не ти казвам имената им. И на тях не казвам имена.
— Това са подробности.
— Да.
— Какво има, Лари?
Гандъл спря на едно място.
— Спомняш ли си, преди осем години взехме двама души да свършат една работа.
Грифин пребледня и мъчително преглътна.
— И те се справиха възхитително.
— Да. Е, може би.
— Не разбирам.
— Те си изпълниха задачата. Или поне отчасти. Опасността очевидно беше премахната.
Въпреки че къщата всяка седмица се проверяваше за подслушвателни устройства, двамата никога не споменаваха имена. Правило на Скоуп. Лари Гандъл често се питаше дали е от предпазливост, или защото това обезличаваше нещата, които понякога бяха принудени да правят. Подозираше, че е вярно последното.
Накрая Грифин се просна на един стол, сякаш някой го беше блъснал.
— Защо ми казваш всичко това точно сега? — тихо попита той.
— Знам, че за теб трябва да е много мъчително.
Скоуп не отговори.
— Платих добре на онези двамата — продължи Лари.
— Както може да се очаква.
— Да. — Той се прокашля. — Е, след онзи случай те трябваше да изчезнат за известно време. Като предпазна мярка.
— И?
— Повече изобщо не се появиха.
— Вече си бяха получили парите, нали така?
— Да.
— Тогава какво те изненадва? Може да са избягали. Може да са се преместили или да са сменили самоличността си.
— Така смятахме и ние — отвърна Лари.
— Но?
— Миналата седмица откриха труповете им. Мъртви са.
— Все още не виждам проблема. Те бяха агресивни хора. Сигурно са си получили заслуженото.
— Били са заровени отдавна.
— Отдавна ли?
— Най-малко преди пет години. Откриха ги край езерото, където… където стана инцидентът.
Грифин отвори уста, затвори я и отново опита.
— Не разбирам.
— Честно казано, аз също.
Това беше прекалено. Заради приема в чест на Брандън, Скоуп цяла вечер се опитваше да сдържи сълзите си. Сега трагедията около убийството на сина му внезапно изплува на повърхността. Трябваше да положи всички усилия, за да не се пречупи.
Грифин вдигна поглед към своя довереник.
— Това не бива да се повтаря.
— Знам, Гриф.
— Трябва да открием какво се е случило. Искам да кажа, да открием всичко.
— Следим мъжете в живота й. Особено съпруга й. За всеки случай. Сега съм мобилизирал всички ресурси.
— Добре. Каквото и да става, това не бива да се разкрива. Независимо от цената.
— Разбирам.
— А, Лари?
Гандъл зачака.
— Знам името на един от твоите хора. — Имаше предвид Ерик У. Грифин Скоуп избърса очи и се запъти обратно към гостите си. — Използвай го.
8
Шона и Линда живееха под наем в апартамент с три спални на Ривърсайд Драйв и Сто и шестнадесета улица, недалеч от Колумбийския университет. Успях да паркирам само на една пряка от там, което си е истински подвиг.
Шона ми отвори външната врата по домофона. Линда още беше на прием. Марк спеше. Влязох на пръсти в неговата стая и го целунах по челото. В ръцете му се гушеше плюшена играчка на герой от анимационен филм. Хората критикуват тази тенденция, но тя ми напомня за собствената ми детска страст по Батман и капитан Америка. Останах загледан в момчето още няколко секунди.
Шона стоеше на прага и чакаше. Когато накрая отидохме в дневната, аз попитах:
— Ще получа ли нещо за пиене?
Тя сви рамене.
— Обслужи се.
Налях си два пръста бърбън.
— Ще щеш ли с мен?
Шона поклати глава.
Настанихме се на дивана.
— Кога трябва да се прибере Линда?
— Хвана ме натясно — бавно отвърна тя.
Не ми хареса начинът, по който го каза.
— По дяволите.
— Временно е, Бек. Обичам Линда, знаеш го.
— По дяволите — повторих аз.
Миналата година Линда и Шона се бяха разделили за два месеца. Не беше добре, особено за Марк.
— Няма да се изнеса — каза Шона.