Кримстийн се обърна към Стоун.
— Да — каза той.
— Супер, момчета. Е, арестувате ли доктор Бек?
— Не.
Тя погледна към мен.
— Какво чакате? — изсумтя адвокатката. — Да се махаме от тук.
Хестър Кримстийн не каза нито дума, докато не се настанихме в нейната лимузина.
— Къде искате да ви оставя? — попита тя.
Дадох на шофьора й адреса на болницата.
— Разкажете ми за разпита — продължи адвокатката. — Без да пропускате нищо.
Колкото можах й изложих разговора си с Карлсън и Стоун. Хестър Кримстийн дори не благоволяваше да ме погледне. Тя извади органайзер, по-дебел от кръста ми, и започна да го прелиства.
— Значи вие не сте правили онези снимки на жена ви? — попита адвокатката му, когато свърших.
— Не.
— И сте го казали на ония двамата?
Кимнах.
Тя поклати глава.
— Лекари. Вие винаги сте най-лошите клиенти. — Кримстийн отметна кичур коса от лицето си. — Добре, това е било тъпо от ваша страна, но не е фатално. Значи казвате, че никога не сте виждали снимките, така ли?
— Никога.
— Но когато са ви задали този въпрос, най-после сте млъкнали.
— Да.
— Така е по-добре — кимна тя. — Вярна ли е оная история, че жена ви била получила синините в автомобилна злополука?
— Моля?
Адвокатката затвори органайзера си.
— Вижте… Бек, нали? Според Шона всички ви наричали Бек. Имате ли нещо против и аз да ви казвам така?
— Не.
— Добре. Вижте, Бек, вие сте лекар, нали?
— Да.
— И сте много мил с пациентите си, нали така?
— Опитвам се.
— Аз не съм такава. Ни най-малко. Ако искате да ви глезят, минете на диета и започнете да се занимавате с фитнес. Хайде да зарежем вежливостите и всички други глупости, съгласен ли сте? Просто отговаряйте на въпросите ми. Онази злополука, за която сте им разказали. Истина ли е?
— Да.
— Защото федералните ще проверят всички факти. Знаете го, нали?
— Да.
— Добре, чудесно, само исках да сме наясно. — Кримстийн си пое дъх. — Значи жена ви може да е имала приятел, който да е направил тези снимки. Заради застраховката или нещо подобно. В случай, че реши да предяви обвинение. Това може би звучи логично, ако се наложи да убеждаваме съда.
На мен не ми звучеше логично, но не го казах.
— И така, първи въпрос — къде са били тези снимки, Бек?
— Не знам.
— Втори и трети въпрос. Как са ги получили федералните? Защо се появяват точно сега?
Поклатих глава.
— И най-важното, какво се опитват да ви припишат? Жена ви е мъртва от осем години. Малко е късно за обвинения в тормоз на съпругата. — Тя се отпусна назад и се замисли. После вдигна глава и сви рамене. — Няма значение. Ще позвъня тук-там, ще проуча кое-как. Междувременно не правете глупости. Не казвайте нищо на никого. Разбрахте ли ме?
— Да.
Кримстийн отново се замисли.
— Това не ми харесва — заяви тя. — Изобщо не ми харесва.
11
На 12 май 1970 г. Джеремая Ренуей и още трима радикали бяха взривили бомба в химическия факултет на Източния щатски университет. Носеха се слухове, че военните учени използвали университетските лаборатории за производство на по-мощен вид напалм. Четиримата студенти, които в пристъп на оригиналност се бяха нарекли „Вик на свободата“, бяха решили да направят драматична и зрелищна демонстрация.
Навремето Джеремая Ренуей не знаеше дали слуховете са верни. Сега, повече от тридесет години по-късно, искрено се съмняваше. Нямаше значение. Лабораториите не бяха пострадали от взрива. Двама души от университетската охрана обаче се бяха натъкнали на подозрителен пакет. Когато единият го бе вдигнал, пакетът беше експлодирал и двамата бяха загинали.
И двамата имаха деца.
След два дни арестуваха един от „борците за свобода“. Още лежеше в затвора. Вторият почина от рак на дебелото черво през 1989-а. Третата, Ивлин Космиър, бе заловена през 1996 г. В момента излежаваше седемгодишна присъда.
Онази нощ Джеремая потъна в гората и никога повече не се появи. Рядко виждаше хора, почти не слушаше радио и не гледаше телевизия. Беше използвал телефон само веднъж — при това за спешен случай. Единствената му връзка с външния свят бяха вестниците, макар че не бяха представили вярно случилото се тук преди осем години.