— Продължавайте.
— Сигурен съм, ще признаете, че във възприетата версия има много логически пропуски.
— Във всички следствия има логически пропуски.
— Добре, така е, но нека опитаме друга теория. Да речем, че доктор Бек е искал да убие дъщеря ви.
— Защо?
— Заради застраховката от двеста хиляди долара.
— Той няма нужда от пари.
— Всеки има нужда от пари, Хойт. Знаете го.
— Не го вярвам.
— Вижте, все още работим по този въпрос. Не са ни известни всички мотиви. Но нека продължим с версията, съгласен ли сте?
Хойт безразлично сви рамене.
— Имаме доказателства, че доктор Бек я е биел.
— Какви доказателства? Имате няколко снимки. Тя е казала на жена ми, че е претърпяла автомобилна злополука.
— Стига, Хойт. — Карлсън посочи с ръка фотографиите. — Вижте изражението на лицето на дъщеря си. Това прилича ли на лице на жена, претърпяла автомобилна злополука?
Не, помисли си Хойт. Не приличаше.
— Откъде взехте тези снимки?
— След малко ще стигна и до това, но нека се върнем към моята версия. Да речем, че доктор Бек е биел дъщеря ви и го е очаквало голямо наследство.
— Много предположения.
— Така е, но все пак ме изслушайте. Помислете за официалната версия и всички празноти в нея. Сега я сравнете с моята. Доктор Бек води дъщеря ви на уединено място, където знае, че няма да има свидетели. Наема двама убийци да я отвлекат. Той знае за Келъртън. Пише го във всички вестници. Пък и брат ви е работил по случая. Не го ли е обсъждал с вас или Бек?
Хойт не отговори веднага.
— Продължавайте.
— Двамата убийци са отвлекли и убили дъщеря ви. Естествено, първият заподозрян ще е съпругът — в такива случаи винаги е така, нали? Но наемните убийци жигосват на челото й буквата „К“. И вината автоматично се прехвърля на Келъртън.
— Но Бек беше нападнат. Получи истинско увреждане.
— Естествено, но и двамата знаем, че това не изключва неговото участие. Как иначе ще се оправдае, ако му няма нищо? „Здрасти, някой отвлече жена ми, но аз съм си гот.“ Как ли не! Докато един удар по главата придава правдоподобност на показанията му.
— Беше сериозно пострадал.
— Той е имал работа с убийци, Хойт. Сигурно не са си преценили силата. Освен това разказва някаква странна история как чудодейно изпълзял от водата и се обадил в полицията. Дадох на няколко лекари медицинския картон на Бек. Според тях неговият разказ противоречал на медицинската логика. С оглед на нараняванията му бил направо невероятен.
Хойт се замисли. Самият той често се бе чудил как Бек е оцелял и е повикал помощ.
— Какво друго?
— Има убедителни доказателства, че двамата убийци, а не Келъртън, са пребили зет ви.
— Какви доказателства?
— При труповете открихме бейзболна бухалка с кръв по нея. Пълният ДНК-анализ ще отнеме известно време, но предварителните резултати предполагат, че кръвта е на Бек.
Агент Стоун се дотътри в стаята и тежко седна на стола.
— Продължавайте — повтори Хойт.
— Останалото е съвсем очевидно. Наемните убийци са свършили работата. Убиват дъщеря ви и приписват убийството на Келъртън. После се връщат за остатъка от парите си — или може да са решили да изнудят доктор Бек за още пари. Не знам. Така или иначе, той трябва да се избави от тях. Уговаря си среща в уединената гора край езерото. Двамата сигурно са мислили, че си имат работа със страхлив лекар, а може и той да ги е сварил неподготвени. И в двата случая Бек ги застрелва и заравя труповете заедно с бейзболната бухалка и всички други улики. Идеалното престъпление. Нищо не го свързва с убийството. Трябва да го приемем. Ако не бяхме извадили страхотен късмет, изобщо нямаше да открием труповете.
Хойт поклати глава.
— Предположения.
— Има още.
— Например?
Карлсън погледна колегата си. Стоун посочи към мобилния си телефон.
— Току-що получих странно съобщение от затвора „Бригс“. Изглежда, че днес вашият зет се е обадил там и е поискал да се срещне с Келъртън.
Хойт видимо се смая.
— Защо му е да се среща с него, по дяволите?
— Вие ни кажете — отвърна Стоун. — Но имайте предвид, че Бек знае, че го следим. Съвсем ненадейно изпитва непреодолимо желание да види човека, на когото е прехвърлил вината за убийството на дъщеря ви.