— Страхотно съвпадение — прибави Карлсън.
— Смятате, че се мъчи да прикрие следите си, така ли?
— Имате ли по-добро обяснение?
Хойт се отпусна назад и се опита да осмисли нещата.
— Пропуснахте нещо.
— Какво?
Той посочи снимките на масата.
— Откъде ги имате?
— В известен смисъл — отвърна Карлсън, — от дъщеря ви.
Хойт пребледня.
— По-конкретно от нейния псевдоним. Някоя си Сара Гуудхарт. Второто име на дъщеря ви и името на вашата улица.
— Не разбирам.
— На местопрестъплението — каза Карлсън. — Един от двамата наемни убийци, Мелвин Бартола, имаше ключе в обувката си. — Агентът му протегна ключето. Хойт го взе и го погледна така, сякаш съдържаше някакъв мистичен отговор. — Виждате ли надписа ЮСБ на обратната страна?
Хойт кимна.
— Това значи Юнайтед Сентръл Банк. С доста усилия успяхме да проследим ключето до клона им на Бродуей хиляда седемстотин седемдесет и две. С него се отваря сейф номер сто седемдесет и четири, регистриран на името на Сара Гуудхарт. Получихме заповед за обиск за него.
Хойт вдигна поглед.
— Снимките вътре ли бяха?
Карлсън и Стоун се спогледаха. Вече бяха решили да не му казват всичко за сейфа — докато не получат резултатите от всички тестове и не са абсолютно сигурни — но сега кимнаха.
— Помислете, Хойт. Дъщеря ви е скрила тези снимки в сейф. Причините са очевидни. Какво още ви трябва? Разпитахме доктор Бек. Той призна, че не знае нищо за снимките. Никога не ги бил виждал. Защо дъщеря ви ще ги крие от него?
— Значи сте разговаряли с Бек?
— Да.
— Какво друго ви каза?
— Не много, защото поиска адвокат. — Карлсън изчака малко. После се наведе напред. — И не само, че поиска адвокат, но повика Хестър Кримстийн. Това прилича ли ви на постъпка на невинен човек?
Хойт се вкопчи в страничните облегалки на стола в опит да се овладее.
— Не можете да докажете хипотезата си.
— Засега не, наистина. Но вече знаем. Понякога това е половин победа.
— И какво ще правите?
— Можем да направим само едно — усмихна се Карлсън. — Да го притискаме, докато нещо не поддаде.
Лари Гандъл се замисли за събитията от деня и промърмори:
— Кофти.
Първо, ФБР прибира Бек и го разпитва.
Второ, Бек се обажда на фотографка на име Ребека Скейс. Интересува се от стара автомобилна злополука, която претърпяла жена му. После отива при нея в студиото.
Трето, Бек се обажда в затвора „Бригс“ и казва, че искал да се срещне с Елрой Келъртън.
Четвърто, Бек се обажда в офиса на Питър Фланъри.
Всичко това го озадачаваше. И не беше на добро.
Ерик У затвори слушалката.
— Това няма да ти хареса — каза кореецът.
— Кое?
— Според нашия източник във ФБР, те подозирали Бек в убийството на жена му.
Гандъл едва не падна.
— Разказвай.
— Източникът ни не знае нищо повече. По някакъв начин са свързали двата трупа край езерото с Бек.
Много озадачаващо.
— Дай пак да видя ония имейли — каза Гандъл.
Ерик У му ги подаде. Лари се замисли кой може да ги е пратил и неприятното усещане отново започна да го пари под лъжичката. Опита се да подреди мозайката. Винаги се бе чудил как Бек е оцелял след онази нощ. Сега се питаше нещо друго.
Дали не е оцелял още някой.
— Колко е часът?
— Шест и половина — отвърна кореецът.
— Бек още не е ли проверил онзи адрес с прилепа?
— Улицата на прилепите. Не, не е.
— Нещо ново за Ребека Скейс?
— Само онова, което вече знаем. Близка приятелка на Елизабет Паркър. Преди Паркър да се омъжи за Бек, двете са живели заедно под наем. Проверих старите телефонни сметки. Бек не й се е обаждал от години.
— Тогава защо я търси сега?
У сви рамене.
— Госпожа Скейс трябва да знае нещо.
Грифин Скоуп бе съвсем ясен. Научи каквото можеш, после го погреби.
И използвай У.
— Трябва да си поговорим с нея — каза Гандъл.
16
Шона ме чакаше на първия етаж на небостъргача на Парк Авеню 462 в Манхатън.
— Ела — без предисловия каза тя. — Искам да ти покажа нещо.