Все едно, че ковашки чук удари бъбрека й.
Тя се свлече на колене. Мъжът я хвана за шията с палец, и показалец. И я стисна. Пред очите й проблеснаха звезди. Той заби пръстите на свободната си ръка под гръдния й кош. Когато достигна черния й дроб, очите й се изцъклиха. Болката беше невъобразима. Тя се опита да извика, но от гърлото й се изтръгна само задавен стон.
От отсрещния край на стаята се разнесе мъжки глас, който разцепи мъглата в главата й.
— Къде е Елизабет? — попита той.
19
Висях пред проклетия компютър и обръщах чаша след чаша. Опитах се да вляза в сайта по десетки различни начини. Използвах Експлорър, после Нетскейп. Изчистих временните интернетски файлове, презаредих страниците, изключих се от сървъра и пак се включих.
Нямаше значение. Получавах същото съобщение за грешка.
В десет часа Шона се върна в дневната. Лицето й беше поруменяло от изпития алкохол. Моето също.
— Нищо ли?
— Прибирай се вкъщи — казах аз.
Тя кимна.
— Да, мисля, че така ще е най-добре.
Лимузината пристигна след пет минути. Здравата наквасена с бърбън, Шона се заклатушка към тротоара.
Тя отвори вратата и се обърна към мен.
— Някога изкушавал ли си се да изневериш? Имам предвид, когато беше женен.
— Не.
Шона разочаровано поклати глава.
— Значи нямаш представа как да си объркаш живота.
Целунах я за сбогом и се върнах вътре. Продължих да зяпам екрана, като че ли е нещо свято. Нищо не се промени.
След няколко минути дойде Клоуи и побутна ръката ми с влажния си нос. Очите ни се срещнаха през гъстата й козина. Мога да се закълна, че тя разбираше какво чувствам. Не съм от онези, които приписват човешки способности на кучетата, защото смятам, че това ги унижава, но вярвам, че на фундаментално равнище те са наясно с емоциите на хората. Казват, че кучетата надушвали страха. Толкова ли е трудно да повярваме, че също надушват радостта, гнева или тъгата?
Усмихнах й се и я потупах по главата. Тя успокоително постави лапа върху ръката ми.
— На разходка ли искаш да те изведа, момичето ми? — попитах я аз.
В отговор Клоуи заподскача наоколо като цирково джудже. Както вече казах, важни са малките неща.
Нощният въздух опари дробовете ми. Опитах се да се съсредоточа върху Клоуи — игривата й походка, въртящата се опашка — но бях, хм, паднал духом. Не използвам често този израз. Но ми се струваше подходящ.
Не бях повярвал напълно на прекалено логичната хипотеза на Шона за дигиталната измама. Да, някой можеше да манипулира снимка и да я превърне във видео. Да, някой можеше да знае и за времето за целувки. Да, някой можеше дори да накара устните да промълвят „съжалявам“. Да, моята жажда можеше да ме е накарала да взема илюзията за действителност и да ме е направила уязвим за такава измама.
И най-голямото „да“ — хипотезата на Шона бе далеч по-логична от завръщането от гроба.
Ала имаше две неща, които не можех да не взема предвид. Първо, аз не съм фантазьор. Дори съм ужасно досаден и по-земен от повечето хора. Второ, жаждата можеше да е затъмнила разума ми и дигиталната фотография наистина имаше огромни възможности.
Но не и да имитира онези очи…
Нейните очи. Очите на Елизабет. Нямаше начин, мислех си аз, да манипулират стари снимки в дигитално видео. Онези очи бяха на жена ми. Дали рационалният ми разум беше сигурен? Не, разбира се, че не. Аз не съм глупак. Но след онова, което видях, и всички въпроси, които повдигнах, почти бях отхвърлил видео демонстрацията на Шона. Когато се прибрах вкъщи, все още вярвах, че ще получа съобщение от Елизабет.
Сега не знаех какво да мисля. Известна роля в това отношение сигурно играеше и алкохолът.
Клоуи спря и дълго души нещо. Аз чаках под една улична лампа и зяпах издължената си сянка.
„Време за целувки.“
Усетила движение в храстите, Клоуи излая. Уплашена катеричка притича по улицата. Кучето изръмжа и се престори, че я гони. Катеричката се закова на място и се обърна към нас. Клоуи пак излая — този път искаше да й каже: „Божичко, имаш късмет, че съм на каишка“. Не го мислеше сериозно. Тя беше чиста порода мързелана.
„Време за целувки.“
Наклоних глава, както прави Клоуи, когато чуе странен шум. Отново се замислих за онова, което днес бях видял на компютъра си — за усилията, които някой беше положил да запази всичко в тайна. Анонимният имейл ми казваше да кликна хипервръзката във „времето за целувки“. Вторият имейл ми откриваше нова сметка.