— Не, те дойдоха веднага. Федералните, искам да кажа.
— Преди да докарат трупа ли?
Той вдигна поглед. Или си спомняше, или си измисляше.
— Или точно след това. Не помня.
— Как са научили толкова бързо?
— Не знам.
— Нямате ли представа?
Харпър скръсти ръце на гърдите си.
— Предполагам, че някой от полицаите на местопрестъплението е забелязал жигосването и е повикал ФБР. Но ви предупреждавам — това е само предположение.
Пейджърът ми завибрира. Погледнах дисплея. Спешен случай в болницата.
— Съжалявам за жена ви — с опитен глас каза патологът. — Разбирам колко ви е тежко, но днес имам доста работа. Навярно бихме могли да се уговорим за по-късна дата.
— Колко време ще ви отнеме да намерите снимките на жена ми? — попитах аз.
— Изобщо не съм сигурен, че ще успея. Искам да кажа, трябва да проверя…
— Законът за информацията.
— Моля?
— Сутринта проверих. Случаят на жена ми вече е приключен. Имам право да видя доклада от аутопсията й.
Харпър трябваше да знае — не бях първият, който искаше доклад за аутопсия — и закима прекалено енергично.
— Въпреки това трябва да се мине по определен ред, да се попълнят формуляри…
— Мотаете ли ме?
— Моля?
— Жена ми е жертва на ужасно престъпление.
— Известно ми е.
— И аз имам право да видя доклада от аутопсията й. Ако започнете да ме мотаете, ще се запитам защо. Никога не съм говорил пред медиите за жена ми и нейния убиец. С удоволствие ще го направя сега. И всички ще се зачудим защо местният патоанатом не иска да изпълни едно съвсем просто искане.
— Това ми звучи като заплаха, доктор Бек.
Изправих се.
— Утре сутрин пак ще дойда. Моля ви, пригответе доклада за аутопсията на жена ми.
Предприемах действие. Чувствах се адски добре.
22
Детективите Роланд Димонте и Кевин Крински от отдел „Убийства“ на Нюйоркското полицейско управление първи пристигнаха на местопрестъплението, още преди униформените полицаи. Водеше Димонте, човек с мазна коса, който си падаше по ужасяващи обувки от змийска кожа и винаги дъвчеше клечка за зъби. Той даваше заповедите. Местопрестъплението незабавно беше оградено. След няколко минути дойдоха служителите от лабораторията и се разпръснаха наоколо.
— Разделете свидетелите — нареди Димонте.
Бяха само двама — съпругът и шантавият в черно. Детективът забеляза, че съпругът изглежда обезумял от скръб, макар че можеше да се преструва. Но всяко нещо по реда си.
Като продължаваше да дъвче клечката за зъби, Димонте отведе настрани шантавия, който носеше подходящото име Артуро.
— Добре ли сте? — попита го детективът. Като че ли го интересуваше.
Артуро кимна.
Димонте го попита дали напоследък около жертвата се е случило нещо необичайно. Да, отвърна асистентът. И какво точно? Предишния ден потърсили Ребека по телефона и това я разстроило. Кой се обаждал? Артуро не бил сигурен, но след един час — може би по-малко, шантавият не знаеше — при Ребека се отбил някакъв мъж. Когато си тръгнал, Ребека била съсипана.
— Спомняте ли си името на мъжа?
— Бек — отвърна Артуро. — Тя го наричаше Бек.
Шона напъха спалното бельо на Марк в сушилнята. Линда се приближи иззад нея.
— Пак се напикава насън — каза тя.
— Господи, много си наблюдателна.
— Не се дръж гадно. — Линда се отдалечи.
Шона отвори уста да се извини, но не се получи нищо. Когато предишния път се бе изнесла — единствения път — Марк беше реагирал зле. Бе започнало с нощно напикаване. Когато двете с Линда пак се събраха, напикаването престана. Досега.
— Той разбира какво става — каза Линда. — Усеща напрежението.
— Какво искаш да направя, Линда?
— Каквото трябва.
— Няма да се изнеса. Обещах.
— Явно не е достатъчно.
Шона сложи омекотител в сушилнята. По лицето й имаше бръчки от умора. Не можеше да си ги позволи. Тя беше скъпоплатен модел. Не можеше да ходи на работа с торбички под очите. А и косата й бе изгубила блясъка си. Не можеше да си позволи тези глупости.
Беше й писнало от всичко. От семейството, което не я задоволяваше. От натиска на доброжелателите. Да преодолеят фанатизма, това бе лесно. Но натискът върху лесбийска двойка с дете, оказван от привидно добронамерени поддръжници — той беше смазващ. Ако връзката им се проваляла, това щяло да означава провал за лесбийството изобщо или някаква подобна идиотщина, като че ли хетеро двойките никога не се разделяха. Шона не бе Дон Кихот. Знаеше го. Егоистка или не, тя нямаше да жертва щастието си на олтара на „голямата кауза“.