Чудеше се дали Линда се чувства по същия начин.
— Обичам те — каза Линда.
— И аз те обичам.
Те се погледнаха. Марк пак се напикаваше. Шона нямаше да се жертва за голямата кауза. Но щеше да го направи заради Марк.
— И какво ще правим? — попита Линда.
— Ще се сдобрим.
— Мислиш ли, че ще можем?
— Обичаш ли ме?
— Знаеш, че те обичам.
— Все още ли ме смяташ за най-вълнуващото и прекрасно създание на зелената Божия земя?
— О, да — потвърди Линда.
— И аз — усмихна й се Шона. — Каква съм нарцистична досада, а?
— О, да.
— Но съм твоята нарцистична досада.
— Адски вярно.
Шона се приближи.
— Не съм създадена за лесни връзки. Непостоянна съм.
— Страшно си секси, когато си непостоянна — каза Линда.
— И още повече, когато не съм.
— Млъкни и ме целуни.
Звънецът на долната врата иззвъня. Линда погледна Шона. Шона сви рамене. Линда натисна домофона и попита:
— Да?
— Там ли е Линда Бек?
— Кой е?
— Аз съм специален агент Кимбърли Грийн от Федералното бюро за разследване. Тук съм с партньора си специален агент Рик Пек. Бихме искали да се качим и да ви зададем няколко въпроса.
Шона се наведе, преди Линда да успее да отговори.
— Адвокатката ни се казва Хестър Кримстийн — извика тя. — Можете да й се обадите.
— Вие не сте заподозрени в извършване на престъпление. Просто искаме да ви зададем няколко въпроса…
— Хестър Кримстийн — прекъсна го Шона. — Сигурна съм, че имате номера й. Желая ви много приятен ден.
После пусна бутона. Линда я погледна.
— Какво беше това, по дяволите?
— Брат ти е загазил.
— Какво?
— Седни — каза Шона. — Трябва да поговорим.
На твърдото почукване отговори Раиса Маркова, медицинската сестра, която се грижеше за дядото на доктор Бек. Агентите Карлсън и Стоун, които сега работеха съвместно с детективите от Нюйоркското полицейско управление Димонте и Крински, й показаха документа.
— Федерална заповед за обиск — заяви Карлсън.
Раиса се отдръпна настрани, без да реагира. Беше израснала в Съветския съюз. Полицейското насилие не я плашеше. В жилището нахлуха осмина и се разгърнаха.
— Искам всичко да се записва на видео — извика Карлсън. — Никакви грешки.
Движеха се бързо с надеждата да изпреварят Хестър Кримстийн. Карлсън знаеше, че подобно на много известни адвокати в епохата след О’Джей Симпсън, Кримстийн отчаяно се е вкопчила в исковете за полицейско насилие. Карлсън, също с достатъчно високо самочувствие, нямаше намерение да позволи такова нещо да се случи тук. Всяка стъпка, всеки дъх щяха да бъдат документирани.
Когато Карлсън и Стоун се бяха втурнали в студиото на Ребека Скейс, Димонте не се зарадва да ги види. Стигна се до обичайния териториален спор между местни ченгета и федерални агенти. Малко неща обединяват ФБР и местната полиция, особено в голям град като Ню Йорк.
Ала едно от тях беше Хестър Кримстийн.
И двете страни знаеха, че Кримстийн е майсторка на измъкването и се стреми към известност. Светът щеше да ги наблюдава. Никой не искаше да се прецака. Това бе движещата сила тук. Затова сключиха съюз с цялото доверие на палестинско-израелско ръкостискане. В крайна сметка и двете страни знаеха, че трябва бързо да съберат уликите — преди Кримстийн да размъти водата.
Заповедта за обиск бяха взели федералните. Просто трябваше да пресекат Федеръл Плаза до южния областен федерален съд. На Димонте щеше да му се наложи да се обърне към окръжния съд в Ню Джърси — прекалено голяма загуба на време, когато по петите ти е Хестър Кримстийн.
— Агент Карлсън!
Викът дойде от уличния ъгъл. Карлсън изтича навън и Стоун се заклатушка след него. Димонте и Крински ги последваха. На тротоара стоеше млад федерален агент, който ровеше в кошче за смет.