— Какво има? — попита Карлсън.
— Може би нищо, но… — Младият агент посочи към нещо, което приличаше на набързо изхвърлен чифт латексови ръкавици.
— Прибери ги в пликче — нареди Карлсън. — Искам веднага да се направи тест за остатъци от барут. — Той погледна Димонте. Отново време за сътрудничество — този път чрез съперничество. — За колко време ще ги обработят във вашата лаборатория?
— За един ден — отвърна детективът. Той дъвчеше нова клечка за зъби. — Може би два.
— Не става. Ще трябва да пратим пробите със самолет в Куонтико.
— Ще ги пратиш друг път — изсумтя Димонте.
— Уговорихме се да избираме най-бързия начин.
— Най-бързо ще стане тук — заяви полицаят. — Ще се погрижа.
Карлсън кимна. Така и очакваше. Ако искаш местните ченгета да се задействат, заплаши ги да им отнемеш юрисдикцията. Съперничество. В него беше истината.
След половин час чуха нов вик, този път от гаража. Пак се втурнаха натам.
Стоун тихо подсвирна с уста. Димонте зяпна. Карлсън се наведе да погледне отблизо.
Под вестниците в коша за отпадъци, подлежащи на рециклиране, имаше деветмилиметров пистолет. Дори само с подушване можеха да кажат, че съвсем наскоро е бил използван.
Стоун се обърна към Карлсън. Внимаваше камерата да не запише усмивката му.
— Пипнахме го — прошепна той.
Партньорът му не отговори. Наблюдаваше как специалистът от лабораторията прибира оръжието в торбичка. После се замисли и се намръщи.
23
Спешното повикване по пейджъра се отнасяше за Ти Джей. Беше си одраскал ръката на вратата. За повечето деца това означаваше парещо напръскване с бактин, а за Ти Джей — една нощ в болницата. Когато стигнах там, вече му бяха поставили интравенозна система. Хемофилията се лекува с вливане на кръвни продукти като криопреципитат или замразена плазма. Накарах една от сестрите веднага да го включи.
Както вече споменах, за пръв път видях Тайрис преди шест години, когато бе в белезници и крещеше мръсотии. Един час по-рано беше донесъл деветмесечния си син в спешното отделение. И аз бях там, но не се занимавах със спешните случаи. Дежурният лекар бе поел Ти Джей.
Бебето не реагирало и било летаргично. Дишането му било плитко. Тайрис, който според картона се държал „странно“ (как би трябвало да се държи баща, довел бебето си в спешно отделение?), казал на доктора, че състоянието на момченцето се влошавало през целия ден. Дежурният хвърлил на сестрата многозначителен поглед. Тя кимнала и отишла да се обади по телефона. За всеки случай.
Фундоскопията показала, че бебето има множество билатерални кръвоизливи на ретината — с други думи, че кръвоносните съдове в двете очи били спукани. Когато свързал всички данни, кръвоизливите, тежката летаргия и, хм, бащата, лекарят стигнал до следната диагноза:
Синдром на разтърсеното бебе.
Пристигнала въоръжена охрана. Закопчали Тайрис в белезници и тогава чух виковете. Завих зад ъгъла, за да видя какво става. Появиха се двама униформени полицаи. Дойде една жена от Службата за защита на децата. Тайрис се опита да се оправдае. Всички заклатиха глави: „Накъде върви света?“.
Бях присъствал на десетки такива сцени в болницата. Всъщност бях виждал и по-тежки случаи. Бях лекувал тригодишно момиче с венерически болести. Веднъж приех четиригодишно момче с вътрешен кръвоизлив от изнасилване. И в двата случая — както и във всички подобни известни ми случаи — извършителят беше или роднина, или последното гадже на майката.
Лошият мъж не дебне малките на площадката. Той живее в собствения ви дом.
Освен това знаех, че над деветдесет и пет процента от сериозните черепни травми при бебетата се дължат на изнасилване. Ето защо имаше огромна вероятност Тайрис да е изнасилил собствения си син.
В това спешно отделение бяхме чували всевъзможни оправдания. Бебето паднало от дивана. Вратичката на фурната се блъснала в главата му. По-големият му брат го замерил с играчка. Ако работиш тук достатъчно време, ставаш по-циничен от повечето ченгета. Всъщност здравите деца понасят нормално такива удари. Много рядко, да речем, едно падане от дивана, може да предизвика кръвоизливи на ретината.
Веднага поставих диагнозата. Поне отначало.
Но нещо в обясненията на Тайрис ми се стори странно. Не че повярвах в невинността му. И аз се нахвърлям на преждевременни заключения на основата на външния вид — или, ако използвам модерния термин, на расово профилиране. Всички го правим. Ако пресечете на отсрещния тротоар, за да избегнете банда чернокожи тийнейджъри, това е расово профилиране. Ако не пресечете, защото ви е страх да не ви обвинят в расизъм, това е расово профилиране. Ако видите бандата и не си помислите абсолютно нищо, вие сте от някоя планета, на която никога не съм бил.