Бях нападнал полицай.
Нямах време да мисля за това. Просто исках да избягам. Успях да се изправя на крака и се канех да се обърна и да се затичам, когато усетих ръката му на глезена си. Погледнах надолу и очите ни се срещнаха.
Болеше го. По моя вина.
Запазих равновесие и му нанесох ритник. Улучих го в ребрата. Този път от гърлото му се изтръгна влажно пъшкане. От устата му потече кръв. Не можех да повярвам, че го правя. Пак го ритнах. Точно колкото пръстите му да се отпуснат. Отскубнах се.
И се затичах.
25
Хестър и Шона взеха такси до болницата. Линда отиде при финансовия им консултант в Световния финансов център, за да се погрижи да осигури средства за гаранцията.
Пред болницата на Бек имаше десетина полицейски коли, всички спрели под различен ъгъл като стрелички, хвърлени от пияница. Светлините им хвърляха червено-сини отблясъци. Виеха сирени. Пристигаха още патрулни автомобили.
— Какво става, по дяволите? — попита Шона.
Хестър забеляза заместник областния прокурор Ланс Файн, ала той я бе видял пръв и се втурна към тях. Лицето му беше тъмночервено и вената на челото му пулсираше.
— Копелето избяга — без предисловия заяви той.
Хестър пое удара и контрира:
— Хората ви трябва да са го подплашили.
Появиха се още две полицейски коли. Следваше ги бусът на Канал 7. Файн изпсува под нос.
— Пресата. По дяволите, Хестър. Нали знаеш в какво положение ще ме постави това?
— Виж, Ланс…
— В положението на скапания продажник, който има особено отношение към богатите. Как можа, Хестър? Кметът ще ми скъса гъза. А Тъпкача… — Имаше предвид манхатънския окръжен прокурор. — Господи, даже не можеш да си представиш какво ще направи Тъпкача!
— Господин Файн!
Викаше го един от полицаите. Прокурорът продължи да гледа двете жени, после рязко се завъртя.
Хестър бързо се обърна към Шона.
— Бек да не се е побъркал?
— Уплашил се е.
— Той бяга от полицията — извика адвокатката. — Разбра ли? Наясно ли си какво значи това? — Тя посочи телевизионния бус. — Медиите са тук, за бога. Ще започнат да дрънкат за бягащ убиец. Това е опасно. Така изглежда виновен. Предварително подготвя съдебните заседатели.
— Успокой се — каза Шона.
— Да се успокоя ли? Съзнаваш ли какво е направил той?
— Избягал е. Нищо повече. Като О’Джей Симпсън, нали така? Това не настрои съдебните заседатели срещу него.
— Сега не става въпрос за О’Джей, Шона. Става въпрос за един богат бял лекар.
— Бек не е богат.
— Няма значение, по дяволите. Всеки ще иска да го осъдят. Забрави за пускането под гаранция. Забрави за безпристрастния процес. — Тя си пое дъх и скръсти ръце. — И Файн не е единственият, чиято репутация ще пострада.
— Кого имаш предвид?
— Себе си! — извика адвокатката. — Само с един удар Бек съсипа доверието на прокуратурата в мен. Щом съм обещала да им предам някой клиент, трябва да го направя.
— Хестър?
— Какво?
— В момента не ми пука за твоята репутация.
Сепна ги внезапен вой. Обърнаха се и видяха линейка, която се приближаваше по улицата. Някой извика. После друг. Ченгетата заподскачаха наоколо като безброй пуснати едновременно топки.
Линейката спря. Санитарите, един мъж и една жена, изскочиха от кабината. Бързо. Прекалено бързо. Те отвориха задната врата и свалиха носилката.
— Насам! — каза някой.
Сърцето на Шона се сви. Тя се втурна към Ланс Файн. Хестър я последва.
— Какво става? — попита адвокатката. — Какво се е случило?
Прокурорът не й обърна внимание.
— Ланс?
Накрая той се обърна към тях. Мускулите на лицето му трепереха от гняв.
— Твоят клиент.
— Какво му е? Ранен ли е?
— Току-що е нападнал полицай.
Това беше лудост.
Бях пресякъл границата с бягството си, но да нападна онова младо ченге… Вече нямаше връщане назад. Затова тичах. Тичах с всички сили.
— Ранен полицай!
Наистина чух тези думи. Последваха още викове. И пращене на радиостанции, и сирени. Всички се приближаваха към мен. Сърцето ми се качи в гърлото, краката ми натежаха, като че ли мускулите и сухожилията ми се втвърдяваха като камък. Бях изгубил форма. Носът ми потече. Влагата се смеси с мръсотията по горната ми устна и навлезе в устата ми.