— Бек да нападне някого? Невъзможно.
Вената на заместник областния прокурор Файн пак запулсира. Той пристъпи към нея и доближи лице на сантиметри от нейното.
— Нападнал е полицай на една задна уличка. Сигурно е счупил долната му челюст и няколко ребра. — Той се наведе още по-близо и слюнките му опръскаха бузите й. — Чувате ли какво ви казвам?
— Чувам ви — отвърна Шона. — А сега се дръпни назад да не ти усещам смрадливия дъх, че иначе ще ти натикам ташаците в гърлото.
Файн предизвикателно остана за миг неподвижен, после се обърна. Хестър Кримстийн последва примера му и се запъти обратно към Бродуей. Шона я настигна.
— Къде отиваш?
— Отказвам се.
— Какво?
— Намери му друг адвокат, Шона.
— Не говориш сериозно.
— Напротив.
— Не можеш просто да го изоставиш.
— Само гледай.
— Така ще му навредиш.
— Дадох им дума, че той ще се предаде — отвърна адвокатката.
— Думата ти няма никакво значение. Най-важен е Бек.
— Може би за теб.
— Поставяш себе си над клиента, така ли?
— Няма да работя с човек, който се държи по този начин.
— Кого заблуждаваш? Ти си защитавала серийни изнасилвачи.
Хестър махна с ръка.
— Остави ме.
— Ти си просто жадна за известност лицемерка.
— Уф, Шона!
— Ще отида при тях.
— Какво?
— Ще отида при медиите.
Кримстийн спря.
— И какво ще им кажеш? Че съм изоставила един коварен убиец ли? Страхотно, давай. Ще затрупам Бек с толкова помия, че в сравнение с него Джефри Дамър10 ще изглежда изгодна партия.
— Няма да посмееш — отвърна Шона.
Адвокатката сви рамене.
— Преди нищо не ме е спирало.
Двете жени гневно се спогледаха. Нито една не извръщаше очи.
— Може да смяташ, че моята репутация няма значение — с внезапно омекнал глас каза Хестър. — Но не е така. Ако окръжната прокуратура не разчита на думата ми, клиентите ми няма да имат полза от мен. Затова вече съм безполезна за Бек. Съвсем просто е. Няма да позволя и практиката ми, и клиентите ми да бъдат съсипани, само защото той се е държал като хлапак.
Шона поклати глава.
— Разкарай се.
— Още нещо.
— Какво?
— Невинният човек не бяга, Шона. Сто процента съм сигурна, че твоят Бек е убил Ребека Скейс.
— Ако кажеш дори само една дума против Бек, Хестър, ще трябва да погребват останките ти с черпак. Наясно ли сме?
Адвокатката не отговори и отстъпи крачка назад. В този момент изстрелите разцепиха въздуха.
Бях полуприклекнал и се спусках по ръждясала противопожарна стълба, когато наблизо отекнаха изстрели. Притиснах се към мрежата.
Още изстрели.
Чух викове. Трябваше да го очаквам, но въпреки това се изненадах. Тайрис ми каза да изляза тук и да го чакам. Бях се чудил как възнамерява да ме измъкне. Сега започвах да се досещам.
Отклоняваше вниманието им.
В далечината чух някой да вика:
— Бялото момче стреля!
После друг глас:
— Бяло момче с патлак! Бяло момче с патлак!
Още изстрели. Но въпреки че напрягах слух, нямаше пращене на полицейски радиостанции. Опитвах се да не мисля много. Мозъкът ми изглежда беше дал накъсо. Допреди два дни бях всеотдаен лекар, вървящ като сомнамбул през собствения си живот. Оттогава бях видял призрак, бях получил имейли от мъртвите, бях станал заподозрян не само в едно, а в цели две убийства, бягах от закона, бях нападнал полицай и бях поискал помощ от известен наркопласьор.
Боже, какви четиридесет и осем часа!
Едва не се засмях.
— Ей, докторе.
Погледнах надолу. Там беше Тайрис. И още един чернокож, двадесетинагодишен, само една идея по-нисък от блока. Едрият се втренчи в мен с ония свои лъскави тъмни очила, които идеално подхождаха на мъртвешкото му лице.
— Хайде, докторе, да се размърдаме.
Бързо се спуснах по стълбата. Тайрис се озърташе наоколо. Едрият стоеше абсолютно неподвижно със скръстени на гърдите ръце и приличаше на бик. Спрях на последната площадка и се помъчих да разбера как да я спусна стълбата така, че да стигне до земята.
— Ей, докторе, лоста отляво.
Открих го, дръпнах го и стълбата се плъзна надолу. Когато най-после слязох, Тайрис сбърчи лице и размаха ръка пред носа си.