— Баща й. После ме попита колко време му е отнело.
— Кое?
— Разпознаването.
— Не разбирам.
— Честно казано, и аз не разбрах. Питаше дали баща й веднага е разпознал трупа, или са му трябвали няколко минути.
— Защо е искал да знае такова нещо?
— Нямам представа.
Карлсън се опита да проумее смисъла на последната информация, ала не му хрумна нищо.
— Как му отговорихте?
— Казах му истината. Че не си спомням. Предполагам, че е разпознал дъщеря си веднага, иначе щеше да ми направи впечатление.
— Нещо друго?
— Всъщност не — отвърна патологът. — Вижте, ако сме свършили, чакат ме двама хлапаци, смачкали един „Сивик“ в телефонен стълб.
Карлсън стисна папката в ръка.
— Да, свършихме — каза той. — Но ако се наложи да ви потърся?
— Ще бъда в службата.
„Питър Фланъри, адвокат“, пишеше с избелели златни букви на вратата от матово стъкло, в която имаше дупка, колкото юмрук. Някой я беше залепил със сив изолирбанд, който изглеждаше стар.
Бях нахлупил шапката колкото може по-надолу. Вътрешностите ми ме боляха от премеждието с едрия азиатец. Бяхме чули името ми по радиото — вече официално бях издирван беглец.
Умът ми не го побираше. Здравата бях загазил, и все пак всичко ми се струваше странно далечно, като че ли се случваше с някой друг, когото смътно познавах. И не ме интересуваше особено много. Имах една цел: да открия Елизабет. Останалото нямаше значение.
Тайрис беше с мен. В чакалнята имаше пет-шест души. Двама бяха с шинирани шии. Един носеше кафез с птица. Нямах представа защо. Никой не ни обърна внимание, като че ли бяха преценили евентуалната полза от усилието да насочат очи към нас и бяха решили, че не си струва.
Секретарката имаше отвратителна перука и ни изгледа така, като че ли току-що сме изскочили от кучи гъз.
Поисках да се срещна с Питър Фланъри.
— Той е с клиент.
Тайрис се намеси. Като ловък илюзионист, той измъкна пачка пари, по-дебела от китката ми.
— Кажи му, че ще му платим. — После ухилено прибави: — И за теб ще има, веднага щом се уреди да влезем при него.
След две минути бяхме въведени в кабинета на Фланъри. Миришеше на дим от пури и лимонов освежител. Разнородните мебели имитираха дъб и махагон с ласвегаско тупе14. На стената не висяха университетски дипломи, само ония фалшиви глупости, които хората закачат, за да впечатляват впечатлителните. Една от тях твърдеше, че Фланъри бил член на „Международната асоциация на дегустаторите на вино“. Друга витиевато посочваше, че участвал в юридическата конференция на Лонг Айлънд през 1996 г. Леле-мале. Забелязах избелели от слънцето снимки на по-младия Фланъри с различни хора, навярно известни личности или местни политици, които обаче не познавах. На най-видното място зад бюрото висеше фотография на четирима души в екипи за голф.
— Заповядайте — широко махна с ръка адвокатът. — Седнете, господа.
Седнах. Тайрис остана прав, скръсти ръце и се облегна на задната стена.
— Е — разтягайки думата като дъвка, каза Фланъри, — с какво мога да ви помогна?
Питър Фланъри имаше вид на пенсиониран спортист. Някога златистите му къдрици бяха оредели. Лицето му постоянно менеше изражението си. Носеше костюм с жилетка и дори имаше малко джобче, от което висеше фалшив златен ланец.
— Искам да ви попитам за един стар случая — отвърнах аз.
Очите му все още запазваха ледената синева на младостта и той ги насочи към мен. На бюрото забелязах негова снимка с пълна жена и момиченце на около четиринадесет години, което определено страдаше от тежък пубертет. И тримата се усмихваха, ала сякаш се бяха приготвили за удар.
— Какъв стар случай? — попита адвокатът.
— Преди осем години жена ми е дошла при вас. Трябва да знам каква е била причината на посещението й.
Погледът на Фланъри се насочи към Тайрис, който все още стоеше със скръстени ръце. Зад черните му очила не се виждаше нищо.
— Не разбирам. За развод ли се е отнасяло?
— Не.
— Тогава?… — Той постави ръце пред себе си и сви рамене, сякаш искаше да каже, че не може да ми помогне. — Поверителност между адвокат и клиент. Не виждам с какво мога да съм ви полезен.
— Мисля, че тя не ви е била клиентка.
— Обърквате ме, господин… — Фланъри зачака да запълня празнотата.