— Бек — осведомих го аз. — И съм доктор, не господин.
Когато чу името ми, двойната му брадичка увисна. Зачудих се дали не е слушал новините. Но реших, че проблемът не е в това.
— Жена ми се казва Елизабет.
Той не отговори.
— Спомняте си я, нали?
Отново погледна към Тайрис.
— Тя беше ли ви клиентка, господин Фланъри?
Адвокатът се прокашля.
— Не — отвърна той. — Не, не ми беше клиентка.
— Но си спомняте, че сте се срещали с нея, нали?
Фланъри неспокойно се размърда на стола си.
— Да.
— За какво разговаряхте?
— Това беше много отдавна, доктор Бек.
— Искате да кажете, че не си спомняте ли?
Той не ми отговори директно.
— Жена ви беше убита, нали? Помня, че гледах по новините.
Опитах се да се върна на темата.
— Защо е идвала тук, господни Фланъри?
— Аз съм адвокат — каза той и едва не изпъчи гърди.
— Но не неин.
— Въпреки това — в опит да открие някаква опора, заяви Фланъри, — моите услуги се заплащат. — Той се изкашля в шепа.
Погледнах през рамо, ала Тайрис вече действаше. Пачката бе навън и той броеше банкноти. Хвърли три стотачки на бюрото, строго изгледа адвоката през слънчевите си очила и отстъпи назад на мястото си.
Фланъри погледна парите, ала не ги докосна. Той започна да почуква върховете на пръстите си едни в други, после притисна длани.
— Да речем, че не се съглася да ви кажа.
— Не виждам защо — отвърнах аз. — Отношенията ви с нея не са защитени от закона, нали?
— Не става дума за това. — Адвокатът ме стрелна с поглед и се поколеба. — Обичахте ли жена си, доктор Бек?
— Много.
— Женен ли сте повторно?
— Не — казах аз. — Какво общо има това?
Той се отпусна назад.
— Вървете си. Вземете си парите и просто си вървете.
— Важно е, господин Фланъри.
— Едва ли. Тя е мъртва от осем години. Скоро ще екзекутират убиеца й.
— Страх ли ви е да ми кажете?
Той не отговори веднага. Тайрис пак се отлепи от стената и се приближи до бюрото. Адвокатът го наблюдаваше и ме изненада с уморена въздишка.
— Направете ми една услуга — обърна се към Тайрис той. — Престанете да чупите стойки. Защитавал съм психари, в сравнение с които вие сте Мери Попинс.
Тайрис сякаш щеше да реагира, но това нямаше да помогне. Повиках го по име. Той ме погледна. Поклатих глава. Тайрис отстъпи назад. Фланъри подръпваше долната си устна. Оставих го. Можех да чакам.
— По-добре да не научавате — накрая каза той. — Това няма да върне жена ви.
— Може и да я върне — възразих аз.
Това привлече вниманието му. Той се намръщи, ала нещо на лицето му омекна.
— Моля ви — настоях аз.
Адвокатът завъртя стола си настрани и се наклони назад, за да погледне към щорите на прозорците, пожълтели още по времето на сенатските изслушвания около Уотъргейт. Той скръсти ръце и ги отпусна на шкембето си. Докато дишаше, те се повдигаха и спускаха.
— Тогава бях обществен защитник — започна Фланъри. — Нали знаете какво значи това?
— Защитавали сте бедни подсъдими.
— Нещо такова. Законът ви гарантира право на правен съветник, ако не можете да си позволите да наемете.
Кимнах, но той продължаваше да гледа към щорите.
— Както и да е, назначиха ме за защитник в един от най-нашумелите процеси за убийство в щата.
Нещо студено пропълзя в стомаха ми.
— Чие убийство? — попитах аз.
— На Брандън Скоуп. Синът на милиардера. Спомняте ли си случая?
Вцепених се от ужас. Едва дишах. Нищо чудно, че името на Фланъри ми се беше струвало познато. Брандън Скоуп. Едва не поклатих глава, не защото не си спомнях случая, а защото ми се искаше адвокатът да каже всичко друго, освен това име.
За яснота ще ви разкажа накратко историята според вестниците. Брандън Скоуп, тридесет и три годишен, бе ограбен и убит преди осем години. Да, преди осем години. Може би два месеца преди убийството на Елизабет. Бил прострелян два пъти и изхвърлен край строящ се жилищен комплекс в Харлем. Парите му ги нямало. Медиите вдигнаха вой до небето. Подчертаваха благотворителната дейност на Брандън Скоуп. Приказваха за това, че помагал на бездомни деца, че предпочитал да работи с бедните, отколкото да управлява многонационалния конгломерат на татенцето, такива неща. Това бе едно от онези убийства, които „смайват нацията“ и водят до много сочене с пръст и кълчене на ръце. На името на младия Скоуп беше създадена благотворителна фондация. Ръководи я сестра ми Линда. Няма да повярвате каква полза има от нея.