Ала всичко това бледнееше в сравнение с основния въпрос: защо до този момент никой не бе забелязал тези очевидни противоречия?
Карлсън прехвърли възможностите. Келъртън не беше съден за убийството на Елизабет Бек. Сега причините се изясняваха. Може би следователите бяха подозирали истината. Може би бяха разбрали, че Елизабет Бек не се връзва, но разгласяването на този факт само е щял да помогне на защитата. Проблемът с осъждането на сериен убиец е, че хвърляте ужасно голяма мрежа и няма как нещо да не ви се изплъзне. Защитата само трябва да вземе един от случаите, да открие противоречията в едно от убийствата и бам, другите случаи са компрометирани по аналогия. Затова без признание рядко го съдите едновременно за всички убийства. Правите го стъпка по стъпка. Разбирайки това, следователите може би просто бяха искали убийството на Елизабет Бек да остане на заден план.
Но и в тази версия имаше големи проблеми.
Бащата и чичото на Елизабет Бек, и двамата от правоохранителните органи, бяха видели трупа. По всяка вероятност бяха прочели и този доклад. Нима не се бяха зачудили за противоречията? Нима бяха оставили убиеца да остане на свобода само за да гарантират осъждането на Келъртън? Карлсън се съмняваше.
И докъде го довеждаше всичко това?
Той продължи да чете доклада и се натъкна на още един странен факт. Климатикът в колата вече го вледеняваше чак до костите. Агентът отвори прозореца и извади ключа. На листа пишеше: „Токсикологичен доклад“. Според тестовете в кръвта на Елизабет Бек бяха открили кокаин и хероин. Нещо повече, следи бяха регистрирани в космите и тъканите й, което показваше, че употребата им не е била случайна.
Това съответстваше ли?
В този момент мобифонът му иззвъня. Той отговори.
— Карлсън.
— Имаме нещо — каза Стоун.
— Какво?
— Бек. Запазил си е място за самолет до Лондон на „Денели“. След два часа.
— Идвам.
Тайрис в движение постави ръка на рамото ми.
— Курви — за кой ли път каза той. — Не можеш да им имаш доверие.
Не си направих труда да отговоря.
Отначало се изненадах, че толкова бързо успя да открие Хелио Гонзалес, но уличната мрежа беше отлично развита. Попитай някой пласьор от единия край на града за негов колега в другия и той ще го открие за минути. Ако трябва да препоръчам на свой пациент, който и да е друг лекар в щата, ще ми е нужен само един телефонен разговор. Защо уличните престъпници да са по-различни?
Хелио току-що излизаше след четиригодишна присъда за въоръжен грабеж. Личеше му. Слънчеви очила, бяла тениска и дебела риза, на която бе закопчано само най-горното копче, така че приличаше на пелерина или криле на прилеп. Ръкавите бяха навити нагоре, разкривайки груби затворнически татуировки върху затворнически мускули. Затворническите мускули са изключително специфични, гладки като мрамор, за разлика от по-изкуствените им аналози, направени във фитнес клуб.
Седнахме на една веранда някъде в Куинс. Не знаех точно къде. Латино ритми отекваха в гърдите ми. Наоколо се мотаеха тъмнокоси жени по потници с тънки презрамки. Тайрис ми кимна. Обърнах се към Хелио. На лицето му се изписа самодоволна усмивка. В главата ми се появи една дума. Измет. Безчувствена измет. Трябваше само да го погледнеш, за да разбереш, че ще продължава да оставя след себе си опустошения. Въпросът бе още колко време. Съзнавах, че тези възгледи не са съвместими с принципите на благотворителните организации. Съзнавах и че на пръв поглед същото може да се каже за Тайрис. Нямаше значение. Елизабет може и да беше вярвала, че тези закалени от улицата и морално анестезирани същества подлежат на спасение. Аз все още работех по въпроса.
— Преди няколко години са те арестували за убийството на Брандън Скоуп — започнах аз. — Знам, че са те освободили и не искам да ти причинявам неприятности. Но трябва да ми кажеш истината.
Хелио си свали очилата и хвърли поглед към Тайрис.
— Ченге ли си ми довел?
— Не съм ченге. Аз съм съпругът на Елизабет Бек.
Исках реакция. Не получих такава.
— Тя е жената, която ти е осигурила алиби.
— Знам коя е.
— С теб ли беше онази нощ?
Хелио не отговори веднага.
— Да — бавно потвърди той и ми се усмихна с жълтите си зъби. — Беше с мен през цялата нощ.
— Лъжеш.
Хелио пак погледна Тайрис.
— К’во е това, бе пич?