Выбрать главу

— Лайза Шърман — съобщи Емили. — Резервацията й е направена осем минути по-късно.

Само по себе си това не означаваше нищо, разбира се, ала Карлсън усети, че космите на тила му настръхват.

— А, това вече е интересно — прибави служителката.

— Кое?

— Мястото й.

— Да?

— Тя е точно до Дейвид Бек. Шестнайсети ред, места Е и Ж.

Сякаш го удари мълния.

— Регистрирала ли се е вече?

Емили провери в компютъра.

— Всъщност да. В момента навярно се качва на борда.

Тя намести дръжката на чантичката си и се изправи. Закрачи енергично, с високо вдигната глава. Носеше очилата, перуката и имплантите. Както и Лайза Шърман на снимката в паспорта й.

Оставаха й четири портала, когато чу откъс от репортаж на Си Ен Ен. Това я накара да се закове на място. В нея се блъсна мъж, който буташе количка с огромен куфар. Той направи груб жест с ръка, като че ли го беше засякла на магистрала. Тя не му обърна внимание. Не откъсваше очи от екрана.

Говореше водещата. В десния ъгъл показваха снимки на старата й приятелка Ребека Скейс и… Бек.

Тя се приближи. Под образите с кървавочервени букви бяха написани думите: „Смърт в тъмната стаичка“.

— … Дейвид Бек, заподозрян в убийство. Но това ли е единственото му престъпление? Чуйте репортажа на Джак Търнър от Си Ен Ен.

Водещата изчезна. На нейно място се появиха двама мъже с якета на Нюйоркското полицейско управление, които изнасяха черен чувал на носилка. Тя незабавно позна сградата и едва не ахна. Осем години. Бяха минали осем години, ала студиото на Ребека все още беше там.

Разнесе се мъжки глас, навярно на споменатия Джак Търнър.

— Това е странна история, това убийство на една от най-нашумелите модни фотографки в Ню Йорк. Ребека Скейс е открита в тъмната й стая, простреляна от упор в главата с два куршума. — Показаха снимка на весело усмихнатата Ребека. — Заподозрян е нейният стар приятел, доктор Дейвид Бек, педиатър в нюйоркска болница. — На екрана се появи сериозното лице на Бек.

Тя едва не падна.

— По-рано днес доктор Бек нападна полицай, който се опита да го арестува. Все още е на свобода и се смята за въоръжен и опасен. Ако имате информация за местонахождението му… — Изписаха телефонен номер в жълто. Джак Търнър го прочете и продължи: — Информацията, която изтича от Федералното бюро за разследване прави тази история още по-странна. Предполага се, че доктор Бек е свързан с убийството на двама мъже, чиито трупове неотдавна бяха открити в Пенсилвания недалеч от езеро, собственост на семейството му. И най-голямата изненада: доктор Дейвид Бек също е заподозрян в убийството на жена си Елизабет преди осем години.

Показаха снимка на жена, която тя едва успя да познае. Внезапно се почувства гола, приклещена в ъгъла. Образът й изчезна.

— Джак, не се ли смяташе, че Елизабет Бек е жертва на серийния убиец Елрой Келъртън? — попита водещата.

— Точно така, Терез. В момента властите не са много разговорливи и отричат сведенията. Но нашата информация е от сигурни източници.

— Полицията има ли мотив, Джак?

— Още не знаем. Предполага се, че е намесен любовен триъгълник. Госпожа Скейс е била омъжена за Гари Ламонт, който не пожела да даде изявление. Но засега нищо не е сигурно.

Тя усети, че от очите й бликват сълзи.

— И доктор Бек още е на свобода, така ли?

— Да, Терез. Полицията моли обществеността за съдействие, но никой не бива сам да се приближава до него.

Преминаха към следващата новина.

Тя се извърна. Ребека. О, господи, не Ребека. И се бе омъжила. Как? Как Ребека се беше забъркала във всичко това? Тя не знаеше нищо.

Защо я бяха убили?

„Какво направих?“

Беше се върнала. И те бяха започнали да я търсят. Като наблюдават най-близките й хора. Глупаво. Връщането й бе изложило на опасност всички, които обичаше. Беше объркала всичко. И сега приятелката й бе мъртва.

— Полет сто седемдесет и четири на Бритиш Еъруейс за Лондон. Могат да се качват всички редове.

Нямаше време да се самобичува. Мисли. Какво трябваше да направи? Близките й бяха в опасност. Бек — внезапно си спомни глупавата му дегизировка — бягаше. Беше се изправил срещу могъщи хора. Ако се опитваха да му припишат убийството, а това изглеждаше съвсем очевидно, той нямаше никакъв шанс.