Не можеше да замине. Все още. Не и докато не се увереше, че Бек е в безопасност.
Тя се обърна и се запъти към изхода.
Когато най-после видя по новините репортажа за преследването на Дейвид Бек, Питър Фланъри вдигна слушалката и набра номера на един свой приятел в прокуратурата.
— Кой се занимава с Бек? — попита той.
— Файн.
Гадняр, помисли си адвокатът.
— Днес видях вашия човек.
— Дейвид Бек ли?
— Да. Дойде в кабинета ми.
— Защо?
— Може би е по-добре да ме свържеш с Файн.
35
Когато се свечери, Тайрис ми намери стая в апартамента на някакъв братовчед на Латиша. Не вярвахме полицията да се добере до връзката ми с Тайрис, но защо да рискуваме?
Той имаше лаптоп. Включихме го в Мрежата. Проверих си пощата с надеждата, че ме очаква съобщение. На служебния ми адрес нямаше нищо. На домашния — също. Опитах онзи на bigfoot.com. Нищо.
Откакто напуснахме кабинета на Фланъри, Тайрис ме гледаше странно.
— Искам да те питам нещо, докторе.
— Казвай.
— Когато адвокатът говореше за оня убития…
— Брандън Скоуп.
— Да, за него. Все едно, че те удари с електрошокова палка.
Наистина се бях почувствал така.
— И се питаш защо, така ли?
Тайрис сви рамене.
— Познавах Брандън Скоуп. Двамата с жена ми работеха заедно в една благотворителна фондация. А и баща ми е израснал с неговия баща. И работеше при него. Всъщност баща ми учеше Брандън да ръководи семейните имоти.
— Аха. И какво още?
— Това не ти ли стига?
Той зачака. Обърнах се и го погледнах. Тайрис не отмести очи и за миг ми се стори, че прониква чак до най-тъмните кътчета на душата ми. Слава богу, моментът отмина.
— Какво ще правиш сега? — попита той.
— Ще се обадя на някои хора. Сигурен ли си, че тук съм в безопасност?
— Предполагам. Обаче знаеш ли какво, ще го направим с прехвърляне през друг мобифон. Така ще е по-трудно да те проследят.
Кимнах. Тайрис уреди въпроса. Трябваше да се обадя на един номер и да кажа на някакъв непознат кои цифри да набере. Тайрис се запъти към вратата.
— Отивам да видя Ти Джей. Ще се върна след час.
— Тайрис?
Той погледна назад. Исках да му благодаря, ала нещо ме спираше. Тайрис разбра.
— Трябва да останеш жив, докторе. Заради детето ми, нали чаткаш?
Кимнах. Той излезе. Погледнах си часовника, преди да се свържа с мобифона на Шона. Тя отговори веднага.
— Ало?
— Как е Клоуи? — попитах аз.
— Чудесно.
— Колко километра навъртя?
— Най-малко пет. По-скоро седем-осем. — Изпълни ме облекчение. — И какъв е следващият ни…
Усмихнах се и прекъснах връзката. Набрах номера на непознатото приятелче и му казах други цифри. Той измърмори нещо, че не бил телефонистка, обаче ме свърза.
Хестър Кримстийн отговори така, като че ли искаше да отхапе парче от слушалката.
— Какво?
— Тук е Бек — бързо я информирах аз. — Могат ли да ни подслушват или имаме някаква закрила като адвокат и клиент?
Последва странно колебание.
— Безопасно е — накрая отвърна тя.
— Имах причина да избягам.
— Например това, че си виновен ли?
— Моля?
Пак колебание.
— Съжалявам, Бек. Прецаках се. Когато избяга, направо изкуфях. Наговорих разни глупости на Шона и се отказах повече да те защитавам.
— Нямах представа. Имам нужда от теб, Хестър.
— Няма да ти помагам да бягаш.
— Вече не искам да бягам. Искам да се предам. Но при определени от мен условия.
— Не си в положение да диктуваш условия, Бек. Ще те заключат с девет катинара. Направо забрави за пускане под гаранция.
— Ами ако мога да представя доказателство, че не съм убил Ребека Скейс?
Отново колебание.
— Наистина ли можеш?
— Да.
— Какво?
— Твърдо алиби.
— От кого?
— Хм, точно тук става най-интересно.
Специален агент Карлсън вдигна мобифона си.
— Да?
— Открихме още нещо — съобщи партньорът му Стоун.
— Какво?
— Преди няколко часа Бек е бил при един евтин адвокат на име Фланъри. С него е бил някакъв чернокож гангстер.