Не казвай на никого

Карлсън се намръщи.

— Мислех, че Хестър Кримстийн му е адвокатка.

— Той не е търсил защитник. Разпитвал е за един стар случай.

— Какъв случай?

— Преди осем години някакъв бандюга на име Гонзалес бил арестуван за убийството на Брандън Скоуп. Елизабет Бек му осигурила страхотно алиби. Бек искал да знае всичко за това.

На Карлсън му се зави свят. Какво ставаше, по дяволите?

— Нещо друго?

— Това е всичко — отвърна Стоун. — Между другото, къде си?

— По-късно ще ти се обадя, Том. — Карлсън затвори и отново набра.

— Национален информационен център.

— Работиш до късно, а, Дона?

— И се опитвам най-после да си тръгна, Ник. Какво искаш?

— Една адски голяма услуга.

— Не — отсече тя. После въздъхна. — Казвай.

— Онзи пистолет трийсет и осми калибър още ли е при теб? Онзи, дето го намерихме в сейфа на името на Сара Гуудхарт?

— Е?

Той й обясни какво иска.

— Майтапиш се, нали? — попита Дона.

— Познаваш ме. Нямам чувство за хумор.

— Вярно е. — Тя отново въздъхна. — Ще пратя запитване, обаче няма как да стане тази вечер.

— Благодаря, Дона. Страхотна си.

Когато Шона влезе във фоайето, някой я повика.

— Извинете ме, госпожица Шона?

Тя погледна мъжа с намазана с гел коса и скъп костюм.

— А вие сте?

— Специален агент Ник Карлсън.

— Лека нощ, господин агент.

— Знаем, че ви се е обадил.

Тя постави длан пред устата си и се престори, че се прозява.

— И сигурно сте много горди от това.

— Чували ли сте каква е присъдата за съучастие в убийство?

— Стига сте ме плашили — с насилено монотонен глас каза тя, — че може да се попикая на тоя евтин килим.

— Да не мислите, че блъфирам?

Шона протегна ръце с долепени една до друга китки.

— Арестувай ме, готин. — Тя хвърли поглед зад гърба му. — Вие не движите ли обикновено по двама?

— Сега съм сам.

— И аз така забелязах. Вече може ли да се качвам?

Карлсън внимателно намести очилата си.

— Според мен доктор Бек не е убил никого.

Това я спря.

— Не ме разбирайте грешно. Има много улики, че го е извършил. Всичките ми колеги са убедени, че е виновен. Преследването му продължава.

— Аха — с нещо повече от намек за подозрителност рече тя. — Но кой знае как вие сте проумели, че нещата не стоят така.

— Просто мисля, че тук става нещо друго.

— Какво например?

— Надявах се вие да ми кажете.

— Ами ако подозирам, че се опитвате да ме преметнете?

Агентът сви рамене.

— Нищо не мога да направя.

Шона се замисли.

— Няма значение — накрая отвърна тя. — Не знам нищо.

— Знаете къде се крие той.

— Не знам.

— А ако знаехте?

— Нямаше да ви кажа. Но това вече ви е ясно.

— Да. Предполагам, че няма да ми кажете и какви бяха всички ония приказки за разходката на кучето му.

Тя поклати глава.

— Но съвсем скоро ще разберете.

— Той ще пострада, нали знаете? Приятелят ви нападна полицай. Това открива ловния сезон за него.

Шона издържа на погледа му.

— Нищо не мога да направя.

— Не, предполагам, че не.

— Може ли да ви питам нещо?

— Казвайте.

— Защо смятате, че не е виновен?

— Не съм сигурен. Поради много неща, струва ми се. — Карлсън наклони глава. — Знаете ли, че Бек е имал резервация за полет до Лондон?

Шона остави погледа си да блуждае из фоайето в опит да спечели някоя и друга секунда. Влезе непознат мъж и оценяващо й се усмихна. Не му обърна внимание.

— Глупости — накрая каза тя.

— Току-що идвам от летището — продължи агентът. — Резервацията е отпреди три дни. Не се качи на самолета, разбира се. Но най-странно беше, че кредитната карта, с която е купен билетът, е на името на Лора Милс. Това име говори ли ви нещо?

— Трябва ли?

— Сигурно не. Все още работим по него, но явно е псевдоним.

— На кого?

Карлсън сви рамене.

— Познавате ли Лайза Шърман?

— Не. Каква е нейната роля?

— Тя е направила резервация за същия полет до Лондон. Всъщност е трябвало да седи до нашия човек.