— А когато отвлякоха Елизабет на езерото — какво си помисли?
— Че може да има връзка. Отидох при бащата на Елизабет. Разказах му каквото знаех.
— И?
— Той ми благодари и каза, че знаел. И също ме посъветва да не казвам на никого, защото ситуацията била деликатна. И когато стана ясно, че убиецът е Келъртън…
— Ти реши да го запазиш в тайна.
— Брандън Скоуп беше мъртъв. Имаше ли някаква полза да калям името му?
Телефонът иззвъня. Линда отговори. После подаде слушалката на Шона.
— За теб е.
Тя пое слушалката, без да погледне Линда.
— Чакам те в офиса — каза Хестър Кримстийн.
— Защо, по дяволите?
— Не си падам по извиненията. Затова нека приемем, че съм една дебела идиотка и да свършим с това. Вземи такси и ела. Имаме да спасяваме невинен човек.
Заместник областният прокурор Ланс Файн влетя в заседателната зала на Кримстийн като умиращ за сън пор на амфетамини. Двамата детективи от отдел „Убийства“ Димонте и Крински го следваха по петите. Лицата на тримата бяха опънати като струни.
Хестър и Шона седяха от отсрещната страна на масата.
— Заповядайте, господа — посочи с ръка адвокатката.
Файн я стрелна с поглед, после презрително измери с очи Шона.
— Не съм тук да ме подмяташ като парцал.
— Не, сигурна съм, че достатъчно те подмятат в службата — отвърна Хестър. — Сядай.
— Ако знаеш къде е…
— Сядай, Ланс. Заболя ме главата от теб.
Всички седнаха. Димонте вдигна обувките си от змийска кожа на масата. Без да престава да се усмихва, Хестър ги блъсна с две ръце.
— Господа, тук сме с една цел: да спасим вашите кариери. Затова да се захващаме на работа, съгласни ли сте?
— Искам да знам…
— Шшт, Ланс. Тук говоря аз. Твоята работа е да слушаш, да кимаш и да казваш неща като „Да, госпожо“ и „Благодаря, госпожо“. Иначе ще ти изстине мястото.
Той я изгледа.
— Ти помагаш на беглец да избегне правосъдието, Хестър.
— Много си секси, когато се цупиш, Ланс. Всъщност не си. А сега хубаво ме слушай, понеже не искам да повтарям. Ще ти направя услуга, Ланс. Няма да те изкарам пълен идиот. Идиот, да, нищо не мога да направя, но ако слушаш внимателно, няма да излезеш пълен идиот. Схващаш ли? Добре. Първо, разбрах, че вече сте установили часа на смъртта на Ребека Скейс. Полунощ, плюс-минус половин час. Нали така?
— И?
Хестър погледна Шона.
— Ти ли ще му кажеш?
— Не, продължавай.
— Обаче ти свърши черната работа.
— Стига с тия глупости, Кримстийн — прекъсна я Файн.
Вратата зад тях се отвори. Секретарката на Хестър донесе на шефката си купчина листове и малка касетка.
— Благодаря, Черил.
— За нищо.
— Вече можеш да си тръгваш. Утре ела по-късничко.
— Благодаря.
Черил излезе. Хестър извади половинките си очила за четене. Тя си ги сложи и започна да чете листовете.
— Вече започва да ми писва, Хестър.
— Обичаш ли кучета, Ланс?
— Какво?
— Кучета. Самата аз не си падам много по тях. Но това тук… Шона, къде е оная снимка?
— Ето я. — Шона показа на всички голяма фотография на Клоуи. — Това е британско коли.
— Готина е, нали, Ланс?
Ланс Файн се изправи. Крински също. Димонте не помръдна.
— Наслушах се.
— Ако сега си тръгнеш — рече Хестър, — това куче ще ти опикае кариерата така, че все едно е улично дърво.
— Какво искаш да кажеш?
Тя му подаде два от листовете.
— Това куче доказва невинността на Бек. Снощи е бил в един компютърен център. Влязъл с кучето. Доколкото разбрах, вдигнал голям шум. Това тук са показанията на четирима безпристрастни свидетели. Те категорично разпознават Бек. Според счетоводните данни на компютърния център той е използвал компютър от дванайсет и четири до дванайсет двайсет и три. — Хестър широко се усмихна. — Ето, момчета. Има копия за всички ви.
— Да не очакваш да приема всичко това безусловно?
— В никакъв случай. Моля, убедете се сами. — Тя подхвърли по едно копие на Крински и Димонте. Крински вдигна своето и попита дали може да използва телефона.
— Естествено — отвърна Кримстийн. — Но ако разговорът ви е извънградски, моля, бъдете така любезни да го пишете за сметка на полицейското управление. — Адвокатката му прати отвратително мила усмивка. — Много ви благодаря.