Файн прочете листа и лицето му придоби пепелявосив цвят.
— Мислиш да разшириш границите на времето на смъртта, а? — попита Хестър. — Спокойно можеш да го направиш, обаче трябва да те предупредя, че онази нощ мостът е бил затворен за ремонт. Алибито му е желязно.
Харпър се разтрепери и изпсува под нос.
— Хайде, хайде, Ланс — изцъка с език Хестър Кримстийн. — Би трябвало да ми благодариш.
— Какво?
— Само си помисли как можех да те прецакам. Представи си всички ония камери, репортерите, готови да отразят страхотното арестуване на този ужасен убиец. Слагаш си най-хубавата връзка, изнасяш оная дълга реч за безопасните нюйоркски улици, за груповите усилия, положени за залавянето на този звяр, макар че всъщност ти би трябвало да обереш всички лаври. Избухват светкавици. Ти се усмихваш, обръщаш се към репортерите на малко име и през цялото време си мислиш за огромното си дъбово бюро в губернаторското имение — и после, бам, аз изнасям пред медиите това непоклатимо алиби. Представи си, Ланс. Че ти си ми длъжник, бе, не схващаш ли?
Файн я прониза с поглед.
— Той все пак е нападнал полицай.
— Не, Ланс, не е. Помисли, приятелю. Ти, заместник областният прокурор Ланс Файн, си се нахвърлил на грешно заключение. Преследвал си невинен човек със своите щурмоваци — и не просто невинен човек, а лекар, който е предпочел да работи за скромно възнаграждение с бедните, вместо в доходния частен сектор. — Адвокатката усмихнато се отпусна назад. — О, това ми харесва, чакай да видя. Та докато в града е бъкано от ченгета, които обикалят с извадени пушкала и гонят този невинен човек, един полицай, млад ентусиазиран здравеняк, го сгащва в една уличка и започва да го млати. Наоколо няма никой друг и младокът се нагърбва със задачата да накара този уплашен човек да си плати. Бедният преследван доктор Дейвид Бек, вдовец, бих могла да прибавя, не е направил нищо друго, освен да се защити.
— Това няма да мине.
— Разбира се, че ще мине, Ланс. Не че съм нескромна, обаче има ли по-добър в извъртането от моя милост? Само почакай, не си ме чул да философствам за приликата със случая Ричард Джуъл16, за прекалено усърдната прокуратура или за това, че са бързали да припишат вината на доктор Дейвид Бек, герой за угнетените, и затова са подхвърлили улики в дома му.
— Кой е подхвърлил улики? — Файн едва не припадна. — Да не си се побъркала?
— Стига, Ланс, знаем, че доктор Дейвид Бек не може да го е извършил. Имаме алиби, потвърдено от показанията на четирима — о, по дяволите, скоро ще изровим и още — безпристрастни свидетели. Тогава как са се озовали там всички ония улики? Вие сте ги подхвърлили, господин Файн, вие и вашите щурмоваци. Когато свърша с теб, Марк Фърман17 ще прилича на Махатма Ганди.
Файн стисна юмруци. Той няколко пъти дълбоко си пое дъх и се насили да се отпусне назад.
— Добре — бавно каза прокурорът. — Ако допуснем, че това алиби се потвърди…
— О, ще се потвърди.
— Ако допуснем, че се потвърди, какво искаш?
— Виж, този въпрос вече ми харесва. В безизходно положение си, Ланс. Ако го арестуваш, ще излезеш идиот. Ако отмениш ареста, пак същото. Не съм сигурна, че виждам решение. — Хестър Кримстийн се изправи и започна да се разхожда назад-напред. — Отвсякъде съм обмислила ситуацията. И смятам, че знам как да сведем щетите до минимум. Интересува ли те?
Файн продължаваше да гледа гневно, но отвърна:
— Слушам те.
— В цялата тая история ти все пак направи нещо умно. Само едно, но може да се окаже достатъчно. Не се изтъпани пред медиите. Сигурно просто малко си се срамувал, че докторът е успял да избяга от хората ти. Но така или иначе си постъпил добре. Всички информации могат да се припишат на анонимни източници. Та ето какво ще направиш, Ланс. Ще свикаш пресконференция. Ще им кажеш, че досегашната информация не е вярна, че си издирвал доктор Бек като свидетел и нищо повече. Че не го подозираш в това престъпление — всъщност, че си убеден в невинността му — но си научил, че е един от последните хора, видели жертвата жива, и затова си искал да разговаряш с него.
— Това никога няма да мине.
— О, ще мине. Може да не е правдоподобно и вярно, но ще мине. Аз ще ти помогна. Длъжница съм ти заради бягството на моя човек. Аз, враг номер едно на окръжната прокуратура, ще те подкрепя. Ще кажа на медиите, че си ни съдействал, че си се грижил да не бъдат нарушени правата на моя клиент, че с доктор Бек с нетърпение очакваме да работим с теб.
16
Служител от охраната на олимпийския стадион в Атланта по време на XXVI летни олимпийски игри през 1996 г. открил взривно устройство, впоследствие несправедливо обвинен за поставянето му от ФБР. — Б.пр.