— Благодаря.
Сестра ми ме целуна и още веднъж ме прегърна, като че ли проверяваше дали все още съм материален. После припряно ни остави. Погледнах Шона. Тя продължаваше да стои на разстояние. Въпросително разперих ръце.
— Защо избяга? — попита тя.
— Получих нов имейл.
— На адреса в bigfoot.com ли?
— Да.
— Защо толкова се забави?
— Тя използваше шифър — отвърнах аз. — Просто ми трябваше време да го разгадая.
— Какъв шифър?
Обясних й за Госпожата с прилепите и „Тийнейджърските секс пудели“.
— Затова ли отиде в компютърния център? — когато свърших, попита тя. — Досетил си се, докато си разхождал Клоуи.
— Да.
— Точно какво пишеше в имейла?
Нямах представа защо Шона ми задава всички тези въпроси. Освен онова, което вече казах, подробностите не бяха нейната сила. Само я объркваха.
— Тя искаше вчера в пет да се срещнем във Вашингтон Скуеър парк. Предупреждаваше ме, че ще ме следят. И после ми казваше, че ме обича, каквото и да се случи.
— Затова ли избяга? За да не пропуснеш срещата?
Кимнах.
— Според Хестър щели да ме пуснат под гаранция най-рано в полунощ.
— Навреме ли стигна в парка?
— Да.
— И? — Шона пристъпи към мен.
— Тя изобщо не се появи.
— И все пак си убеден, че Елизабет ти е пратила този мейл, така ли?
— Няма друго обяснение.
Тези думи я накараха да се усмихне.
— Какво? — попитах аз.
— Спомняш ли си моята приятелка Уенди Петино?
— И тя беше модел, нали? Шантава като гръцки сладкиш.
Шона се усмихна на определението ми.
— Веднъж ме заведе на вечеря с нейния — тя сложи кавички с пръсти — „духовен гуру“. Твърдеше, че можел да чете мисли, да предсказва бъдещето и така нататък. Помагал й да общува с покойната й майка. Майка й се самоубила, когато Уенди била на шест.
Оставих я да говори, без да я прекъсвам с очевидното „карай по същество“. Шона не бързаше, ала знаех, че ще стигне до главния въпрос.
— Свършихме с вечерята. Келнерът ни сервира кафе. Гуруто на Уенди, името му беше нещо като Омай, ме гледаше с ония свои ясни, любопитни очи, нали знаеш какво имам предвид, и започна да ми разправя, че усещал, така го каза, усещал, че съм скептична и трябвало да разтворя ума си. Ти ме познаваш. Отговорих му, че е въздух под налягане и че ми е писнало да краде парите на приятелката ми. Омай не се ядоса, разбира се, което вече наистина ме вбеси. Даде ми една картичка и ми каза да напиша нещо на нея — нещо важно за живота ми, дата, инициалите на любимия ми, каквото искам. Погледнах картичката. Изглеждаше съвсем обикновена, но въпреки това попитах дали може да използвам свой лист. Той не възрази. Извадих една визитка и я обърнах наопаки. Омай ми подаде химикалка, обаче аз пак реших да взема своята — в случай, че има някакъв номер с химикалка, нали се сещаш? Написах твоето име. Само Бек. Той взе визитката. Наблюдавах ръката му, но той само я подаде на Уенди. Каза й да я подържи. Хвана дланта ми. Затвори очи и започна да се клати така, като че ли беше получил пристъп. Кълна се, че усетих нещо да пробягва в мен. После Омай погледна и попита: „Кой е Бек?“.
Тя седна на дивана. Последвах примера й.
— Виж, знам, че има хора с ловка ръка и прочее, но аз бях там. Наблюдавах го отблизо. И почти му повярвах. Омай притежаваше изключителни способности. Както каза ти, нямаше друго обяснение. Уенди седеше с доволна усмивка на лице. Не можех да го проумея.
— Проучил те е — предположих аз. — Знаел е за нашето приятелство.
— Не се обиждай, но не е ли по-логично да напиша името на сина си или на Линда? Как е можел да се досети, че ще избера теб?
Имаше право.
— Значи вече вярваш, така ли?
— Почти, Бек. Казах, че почти съм му повярвала. Старият Омай беше прав. Отнасях се към него скептично. Може би всичко това показваше, че е медиум, обаче аз знаех, че не е. Защото медиуми няма — също както няма призраци. — Тя замълча. Не бе от най-фините, моята скъпа Шона. — Затова и аз направих някои проучвания. Хубавото на това да си известен модел е, че всички са готови да ти помогнат. Обадих се на един илюзионист, когото две години преди това бях гледала на Бродуей. Той изслуша историята и се засмя. Попитах го какво му е толкова смешно. Той ми зададе един въпрос: дали този гуру го е направил след вечерята. Изненадах се. Какво общо имаше това? Но потвърдих и го попитах как е разбрал. Той попита дали сме пили кафе. Пак потвърдих. Дали неговото било без мляко? Да. — Шона се усмихваше. — Знаеш ли как го е направил, Бек?