Винаги съм била по-добра от всичките Надежди, аз съм онази, която успя. Но и винаги съм завиждала, винаги — седем мъртви танцуващи принцеси. Тях ги смятат за съвършени, без изобщо да се стараят, без да са съществували дори един-единствен миг, а аз съм закотвена тук, на земята, и всеки ден трябва да се старая и всеки ден е риск да бъда не съвсем съвършена.
Изтощително е да живееш така. Живях по този начин до трийсет и две.
И после, за около две години, всичко беше наред. Благодарение на Ник.
Ник ме обичаше. С шест о-та: ооооообичаше. Обаче не обичаше мен, истинската мен. Ник обичаше момиче, което не съществува. Аз често се преструвах, че имам някаква самоличност. Нищо не мога да направя, винаги съм била такава: както някои жени редовно сменят стила си на обличане, така аз сменям самоличностите. Коя самоличност ми е приятна сега, за коя копнея, коя е модерна? Мисля, че всички го правят, но просто не си го признават или пък се задоволяват с една самоличност, понеже са твърде мързеливи или глупави да осъществят промяната.
Онази вечер на партито в Бруклин играех ролята на момичето със стил, момиче, което мъже като Ник желаят: готиното момиче. За мъжете това винаги е основният комплимент, нали? Тя е готино момиче. Щом съм готина, значи съм секси, умна, забавна жена, която обожава футбол, покер, неприлични шеги и оригването, която играе видеоигри, пие евтина бира, обича тройките и аналния секс и се тъпче с хамбургери и хотдог, все едно участва в световно по надяждане, като същевременно някак чудодейно съумява да не пълнее, понеже готините момичета са преди всичко сексапилни. Сексапилни и изпълнени с разбиране. Готините момичета никога не се ядосват, те само се усмихват разочаровано и с обич и оставят мъжете си да правят каквото искат. Давай, прави с мен каквото искаш, нямам нищо пролив, аз съм готино момиче.
Мъжете наистина вярват, че такова момиче съществува. Може би се заблуждават, понеже много жени са склонни да се преструват, че са такива. Дълго се обиждах, когато ме наричаха така. Виждах как мъжете — приятели, колеги, непознати — се прехласват по преструвките на такива ужасни жени и ми се искаше да седна да поговоря с тези мъже на спокойствие и да им кажа: излизате на среща с една обикновена жена, излизате на среща с жена, която е гледала твърде много филми, написани от мъже със странно социално поведение, склонни да вярват, че такава жена съществува и току-виж дори ги целунала. Иде ми да стисна горкичкия човечец за реверите или за чантата и да му кажа: всъщност кучката не обича хотдог с чили чак толкова — никой не обича! А готините момичета са още по-жалки: те дори не се преструват, че са жената, която искат да бъдат, преструват се на жената, която мъжът иска от тях да бъдат. О, ако не сте готина, моля ви, не си мислете, че вашият мъж не желае да си има готина жена. Може да е малко по-различна версия — може той да е вегетарианец, така че неговото готино момиче трябва да харесва сейтан и да обича кучета, или пък може да е авангарден художник, така че неговото готино момиче да е татуирана повлекана с очилца, която обича комикси. Витрината е различна, но повярвайте ми, мъжът иска готино момиче, което в основни линии харесва всяко проклето нещо, което харесва и той, и никога не се оплаква. (Как да разберете, че не сте готиното момиче? Понеже той казва неща като: „Харесвам силните жени“. Ако ви го каже, значи се чука с друга. Понеже „аз харесвам силните жени“ е кодова фраза за „мразя силните жени“.)
Чаках търпеливо, с години, махалото да се отмести в другата посока, мъжете да започнат да четат Джейн Остин, да се научат да плетат, да се престорят, че обичат космоса, да организират партита за четене на албуми с изрезки и да се натискат един с друг, а ние да ги гледаме похотливо. Тогава бихме казали: да, той е готин тип.
Обаче не се случва. Вместо това жените в цялата страна заговорничат за собственото ни общо падение! Много скоро готиното момиче ще се превърне в обичайно явление. Мъжете вярват, че то съществува, а не е някаква мечта, едно на милион. Всяко момиче би трябвало да бъде такова, а ако не сте, значи нещо не ви е наред.
Изкусително е да бъдеш готиното момиче. Човек като мен, който обича да печели, е подмамен от желанието да бъде момичето, което всеки мъж желае. Когато се запознах с Ник, веднага разбрах, че той точно това иска, и бях готова заради него да опитам. Поемам своята част от вината. Работата е там, че отначало бях луда по него. Намирах го за перверзно екзотичен, доброто старо момче от Мисури. Освен това с него беше адски приятно. Той извикваше у мен неща, които не подозирах, че съществуват: лекота, хумор, непринуденост. Сякаш ме изпразваше и ме пълнеше с пера. Помогна ми да стана готиното момиче — с никого другиго не бих могла да бъда такава. Не бих поискала. Не мога да кажа, че поне отчасти не ми хареса: ядях сухи пасти, ходех боса, престанах да се тревожа. Гледах тъпи филми и се тъпчех с пълни с химикали храни. Просто не му мислех много, това беше разковничето. Пиех кока-кола и не се тревожех за рециклирането на кутийката, нито за киселинния пудинг в стомаха ми — толкова силен, че може да излъска монета. Когато ходехме на глупав филм, не се притеснявах от оскърбителния сексизъм, нито от отсъствието на изпълнители на главни роли от малцинствата. Дори не се интересувах дали филмът има някакъв смисъл. Не се притеснявах какво следва. Нищо нямаше значение, живеех за момента и усещах как ставам по-плитка и по-глупава. Но бях и щастлива.