Ник Дън
Изчезнала от седем дни
Направих няколко крачки в бараката, преди да се облегна на стената, за да опитам да си поема дъх.
Знаех, че ще е лошо. Разбрах го още щом разгадах следата — бараката. Слънчевото пладне, коктейлите. Понеже това не беше описание на мен и Ейми, а на мен и Анди. Бараката беше едно от многото странни места, където бях правил секс с Анди. Не можехме да се срещаме на много места. В оживения й жилищен блок не беше възможно. Мотелите се появяват на сметките на кредитните карти, а съпругата ми не беше нито лековерна, нито глупава. (Анди имаше „Мастеркард“, но извлечението отиваше при майка й. Не ми е лесно да го призная.) Затова бараката в дъното на двора на сестрината ми къща беше сигурно място, когато Го беше на работа. Както и изоставената къща на баща ми. (Може би се чувстваш виновен, че ме доведе тук,/признавам — странно ми беше./Но нямахме избор голям,/решение взехме, това ще е нашият дом) и само няколко пъти моят кабинет в колежа (Представи си, че съм твоя студентка,/а ти — красив и умен мой преподавател./Съзнанието ми се разтваря (бедрата също!), веднъж в колата на Анди, паркирана на един черен път в Ханибал, след като я бях завел там веднъж, много по-приятно прекарване от онова банално посещение заедно с Ейми (Отвеждаш ме там, разказваш ми за момчешките си приключения,/облечен с оръфани джинси и шапка с козирка).
Всяка следа беше скрита на място, където бях изневерявал на Ейми. Тя използваше търсенето на съкровища, за да ме разходи из местата на моите прегрешения. Догади ми се, когато си я представих да ме следи, без нищо да подозирам, с колата си — до къщата на татко, до къщата на Го, до скапания Ханибал — да ме гледа как се чукам с това сладко момиче, стиснала отвратено и победоносно устни.
Защото е знаела, че хубавичко ще ме накаже. И сега — последната спирка — щеше да ми покаже колко е умна. Защото бараката беше пълна с всички джунджурии и неща, които се кълнях пред Бони и Гилпин, че не съм купувал с кредитните карти, за които лъжех, че нищо не знам. Тук бяха налудничаво скъпите стикове за голф, часовниците и плейстейшъните, дизайнерските дрехи, всички бяха тук, в имота на сестра ми. В очите на всички щеше да изглежда, че съм ги скрил тук, докато жена ми умре и най-сетне ще имам възможност да се позабавлявам.
Почуках на вратата на Го и когато тя ми отвори с цигара в ръка, й съобщих, че трябва да й покажа нещо, завъртях се и без да продумам, я поведох към бараката.
— Погледни — казах и я поведох към отворената врата.
— Тези неща… това ли… кредитните карти? — високо и вбесено попита тя. Закри устата си с ръка, отдръпна се от мен и аз разбрах: за секунда си беше помислила, че си признавам пред нея.
Никога нямаше да заличим този момент. Дори само за това мразех жена си.
— Ейми ме топи — казах. — Го, Ейми е купила тези неща и ме топи.
Тя се сепна — клепачите й примигнаха веднъж, два пъти, поклати лекичко глава, сякаш да се отърси от образа — Ник, убиеца на съпругата си.
— Ейми се опитва да ме натопи за убийството си. Разбираш ли? Последната следа, която ми беше оставила, ме доведе тук. Не знам нищо за тези вещи. Това е грандиозното й твърдение: Ник отива в затвора. — В гърлото ми се образува огромен въздушен мехур — щях или да се разрева, или да се засмея. Засмях се. — Така е, нали? Мамка му, така ли е?
бяха последните думи от първата бележка на Ейми. Как не го бях проумял?
— Ако ще те топи, защо ти го казва? — Го все още се взираше като омагьосана в съдържанието на бараката си.
— Защото го е направила съвършено. Винаги е искала това признание, наградата, през цялото време. Иска да разбера, че съм прецакан. Не може да се сдържи. Няма да й бъде забавно.
— Не — задъвка нокътя си Го. — Има нещо друго. Нещо повече. Докосвал ли си нещо тук?
— Не.
— Добре. Тогава въпросът е…
— Какво според нея ще направя, когато намеря тези неща, тези уличаващи ме предмети в бараката на сестра си — казах. — Това е въпросът, понеже каквото и да смята, че ще направя, каквото и да иска да направя, трябва да постъпя точно по обратния начин. Ако тя мисли, че ще откача и ще опитам да се отърва от всички тези неща, гарантирам ти, че е измислила как да ме тикнат в ареста.