Го плъзна пръст по костюма на мъжката марионетка.
— Много са стари, антики. — Вдигна дрехата на куклата и отдолу се показа дръжката на мъжа. Женската имаше само квадратна дупка в главата. — Би трябвало да е нещо сексуално ли? Мъжката има огромна дървена дръжка като член. А дръжката на женската липсва. Останала е само дупка.
— Внушението е доста очевидно — мъжете имат пениси, жените — вагини.
Го пъхна пръст в дупката на женската марионетка и го завъртя, за да се увери, че няма нищо скрито.
— И какво ни казва Ейми? — попита сестра ми.
— Когато ги видях, си помислих: купила е детски играчки. Мама, татко и детето. Понеже е била бременна.
— Всъщност бременна ли е наистина?
Заля ме отчаяние. Или по-скоро, обратното. Не беше вълна, която ме залива, връхлита, а отлив, усещането, че нещо се отдръпва и ме повлича със себе си. Вече не можех да се надявам, че жена ми е бременна, но не можех и да се надявам, че не е.
Го извади мъжката кукла, щипна я по носа и оповести:
— Ти си кукла на конци.
Засмях се.
— Точно същото си помислих и аз. Но защо куклите са мъжка и женска? Тя очевидно не е марионетка, а кукловод.
— И какво означава „Така се прави“? Кое се прави така?
— Че ме прецаква?
— Тя не би се изразила така. Или е цитат от някоя от книжките за Ейми, или…
Го забързано се приближи до компютъра си и пусна фразата в търсачката. Попаднахме на песента „Така се прави“ на група „Маднес“.
— А, помня ги — каза Го. — Страхотна ска банда.
— Ска — повторих и у мен се надигна неистов кикот. — Страхотно.
Текстът на песента беше за момче за всичко, способно да ремонтира всякакви неща у дома — включително водопровода и електрическата инсталация — което предпочитало да му плащат в брой.
— Боже, колко мразя осемдесетте — казах. — Текстовете на песните нямат никакъв смисъл.
— Отражението е самотно дете, което чака пред парка — кимна Го.
— Благодарение на отражението намираме съкровища в тъмното — промърморих в отговор механично.
— Ако е така, какво означава? — попита Го и ме изгледа изпитателно. — Това е песен за някакъв майстор. За някой, който може да влиза в дома ти, да поправя неща. Или да приспособява неща. И предпочита да му плащат в брой, за да не оставя следи.
— Някой, който е инсталирал видеокамери? — попитах. — Ейми няколко пъти излиза извън града по време на… връзката ми. Може да е искала да ни запише на лента.
Го ме стрелна с въпросителен поглед.
— Не, никога в нашата къща — побързах да я уверя.
— Да не би да е някаква тайна врата? — предположи Го. — Допълнително фалшиво дъно, където е скрила нещо, което… не знам, ще те оневини?
— Мисля, че е това. Да, Ейми използва песента на „Маднес“, за да ми подскаже пътя към собствената ми свобода… Само да можех да разгадая техните лукави ска шифри!
Го също се засмя:
— Боже, може би всъщност ние сме пълните откачалки. Не сме ли? Това не е ли пълна лудост?
— Лудост е. Тя ме топи. Няма друго обяснение за склада от вещи в бараката ти. Освен това е напълно в стила й да въвлече и теб, да изцапа и теб с мръсотията ми. Не, Ейми е такава. Подаръкът, откачената и лукава бележка, която би трябвало да разбера. А със сигурност е свързано и с куклите. Пусни в търсачката цитата заедно с думата марионетка.
Отпуснах се тежко на дивана, усещайки някакво тъпо пулсиране в тялото си. Го изпълни ролята на моята секретарка.
— О, боже! Става дума за куклите Пънч и Джуди. Ник! Ние сме идиоти! Тази реплика е запазеният знак на Пънч: „Така се прави!“.
— Добре. Старо куклено представление — има насилие, нали? — попитах.
— Толкова е откачено.
— Има насилие, нали, Го?
— Да. Има. Боже, тя е луда!
— Той я бие, нали?
— Чета… Добре. Пънч убива бебето им.
Тя ме погледна.
— И после, когато Джуди му се противопоставя, той я пребива. До смърт.
Гърлото ми се навлажни от слюнка.
— И всеки път когато направи нещо ужасно и му се размине, той казва: „Ето така се прави!“. — Тя грабна Пънч, сложи го в скута си и пръстите й стиснаха дървените ръце, все едно беше прегърнала бебе. — Измисля си извинения дори когато убива съпругата и детето си.
Погледнах куклите.
— Значи тя ми разказва как ме е натопила.