— Не мога да проумея тази история. Адски шантаво е.
— Го?
— Да, точно така: не си искал тя да забременява, ядосал си се и си я убил.
— Някак разваля кулминацията — казах.
— Е, кулминацията е, когато ти научаваш поуката, която Пънч така и не е проумял, когато те залавят и те обвиняват в убийство.
— А в Мисури има смъртно наказание — отбелязах. — Забавна игричка.
Ейми Елиът Дън
Онази сутрин
Знаете ли как разбрах? Видях ги. Мъжът ми е такъв глупак. Една снежна априлска сутрин се почувствах много самотна. Пиех топло амарето, бях у дома с Блийкър и четях, легнала на пода, валеше сняг и слушах стари надраскани плочи, както правехме двамата с Ник (това поне е вярно). И изведнъж ме обзе романтична веселост: можех да го изненадам в бара, да пийнем по няколко питиета и да поскитаме из празните улици, хванати за ръка. Можехме да се разходим из притихналия център на града, който приличаше на захарни облаци под снега. Ник щеше да ме притисне до някоя стена и да ме целуне. Точно така, толкова силно го пожелах, че ми се прииска да пресъздам този момент. Отново ме обзе желание да бъда някой друг. Помня, че си казах: все още можем да намерим начин да ни се получи. Вяра! Последвах го чак в Мисури, понеже вярвах, че отново ще ме обикне, че ще ме заобича по онзи свой силен и страстен начин, който правеше всичко останало толкова хубаво. Вяра!
Пристигнах тъкмо навреме, за да видя, че си тръгва с нея. Бях на проклетия паркинг, на пет-шест метра зад него, а той дори не ме забеляза, все едно бях привидение. Не я беше прегърнал, още не, но аз разбрах. Личеше си, понеже нея прекрасно я забелязваше. Последвах ги и после изведнъж той я притисна към едно дърво — насред града — и я целуна. Ник ми изневерява, помислих си сковано и преди да успея да кажа нещо, двамата вече се качваха към апартамента й. Чаках цял час, седнала на стълбите, после ми стана твърде студено — ноктите ми посиняха, зъбите ми затракаха — и се прибрах. Той не разбра, че знам.
И изведнъж се сдобих с нова самоличност, но не по мой избор. Бях средностатистическата глупачка, омъжена за средностатистическия подлец. Той собственоръчно беше направил Невероятната Ейми съвсем вероятна.
Познавам жени, чиято личност е изтъкана от блага посредственост. Животът им е списък от неприятности — гадже, което не ги цени, излишни пет килограма, презрителен началник, лукава сестра, изневеряващ съпруг. Винаги съм се издигала над техните истории, кимала съм състрадателно и съм си казвала колко са глупави, че позволяват да им се случват такива неща, колко са недисциплинирани. А сега съм една от тях! Една от жените с безкрайни истории, които карат хората да кимат състрадателно и да си мислят: горката тъпа кучка.
Представям си как хората биха разказвали историята: как Невероятната Ейми, непогрешимото момиче, допуснала да я замъкнат без пукната пара някъде насред страната, където съпругът й я отхвърлил и предпочел по-млада жена. Колко предсказуемо, колко посредствено, колко жалко. Ами мъжът й? Той бил по-щастлив от всякога. Не. Не можех да го допусна. Не. Никога. Никога. Няма да му позволя да ми причинява такива неща и въпреки това да печели. Не.
Затова започнах да съчинявам различна история, по-хубава история, която щеше да съсипе Ник заради онова, което ми причини. История, която ще възстанови съвършенството ми. Ще ме превърне в героиня — безукорна и обожавана.
Понеже всички харесват Мъртвото момиче.
Да натопиш съпруга си за убийство е доста крайно, разбира се. Да знаете, че го съзнавам. Всички съдници ще кажат: трябвало е просто да напусне, да си тръгне с онова, което е останало от достойнството й. Да прояви великодушие! Две злини не правят добрина! Всякакви такива неща, които дрънкат безгръбначните жени, които бъркат слабостта си с морала.
Няма да се разведа с него, понеже той точно това иска. Няма и да му простя, защото не възнамерявам да обръщам другата буза. Колко по-ясно да го кажа? Този финал няма да ме задоволи. Лошият да спечели? Майната му.
Вече повече от година усещам мириса на онази й работа по върховете на пръстите му, когато се вмъква в леглото до мен. Виждала съм го как се оглежда доволно в огледалото като тийнейджър, как се приготвя като надървен бабуин за срещите им. Наслушала съм се на лъжите му — от семпли детински измислици до сложни фантасмагории като машинариите на Руб Голдбърг9. Усещала съм вкуса на карамелени бонбони по сухите му устни — лепкав вкус, непознат преди. Усещам наболата му брада — той знае, че не я обичам, но явно на онази й харесва. Усещах изневярата с петте си сетива. Повече от година. Така че може и да съм полудяла. Знам, че да натопиш съпруга си за убийство, е нещо прекомерно за повечето нормални жени.
9
Рубен Голдбърг (1883–1970) — американски аниматор, скулптор, инженер и откривател. — Б.ред.