Но на мен ми е необходимо. Някой трябва да натрие носа на Ник. Досега не му се е случвало. Живее си живота с онази своя очарователна усмивка на любимото мамино детенце, с лъжите и увъртанията си, с недостатъците и себичността си и никой не го държи отговорен за нищо. Мисля, че това преживяване ще го направи по-добър човек. Или ще го накара да съжалява повече. Скапаняк.
Винаги съм мислила, че съм способна да извърша съвършеното убийство. Залавят престъпниците, които нямат търпение, които не планират. Отново се усмихвам, когато давам на пета скапаната кола, с която бягам (Картидж вече е на сто двайсет и пет километра назад в прахта), и се приготвям за един камион, който се движи с висока скорост — колата като че ли иска да хукне да бяга всеки път, когато покрай мен мине камион с ремарке. Обаче се усмихвам, понеже тази кола показва колко съм умна: купих я в брой за хиляда и двеста долара по обява в интернет от Арканзас. Преди пет месеца, така че никой да не помни ясно. Форд „Фиеста“ от 1992 година, най-малката и най-невзрачната кола на света. Срещнах се с продавачите през нощта, на паркинга на един „Уол Март“ в Джоунсбъро. Отидох дотам с влак и пари в брой в чантата си — осем часа в едната и после в другата посока, докато Ник беше на пътуване с „момчетата“ (тоест докато се чукаше с пачаврата). Хапнах във вагон-ресторанта на влака — купчина маруля и две чери доматчета, които менюто описваше като салата. Настаниха ме на една маса с меланхоличен фермер, който се връщаше у дома, след като за пръв път беше ходил да види внучката си.
Двойката, която продаваше колата, искаше не по-малко от мен всичко да стане дискретно. Жената остана във форда през цялото време с бебе с биберон в ръцете и наблюдаваше как с мъжа й си разменяме ключовете срещу парите. После тя слезе и аз се качих. Бързо и лесно. В огледалото за обратно виждане видях как двамата влизат в „Уол Март“ с парите. Държах колата на паркингите за дълъг престой в Сейнт Луис. Отивах там два пъти в месеца да я местя. Плащах в брой. Носех бейзболна шапка. Лесна работа.
Това е само един пример. За търпение, планиране и изобретателност. Доволна съм от себе си, имам още три часа, докато стигна в сърцето на планините Озарк и целта си — малък архипелаг от хижи в гората, където можеш да платиш в брой седмичния наем и има кабелна, задължително условие. Възнамерявам да се затворя там за седмица-две — не искам да съм на път, когато новината се разчуе, а това е последното място, където Ник би допуснал, че ще се скрия, щом разбере, че се крия.
Този отрязък от магистралата е особено грозен. Унилостта на Средните щати. След трийсетина километра забелязвам силуета на самотна семейна бензиностанция — празна, но не със заковани с дъски прозорци, и когато спирам отстрани, виждам широко отворената врата на женската тоалетна. Влизам — няма електричество, но виси разкривено метално огледало и водата все още тече. На следобедното слънце и в палещата жега изваждам от чантата си метална ножица и кестенява боя за коса. Отрязвам дълги кичури от русата си коса и те отиват в един плик. Усещам въздуха с тила си и главата ми става съвсем лека, като балон — завъртам я няколко пъти, за да се насладя на усещането. Намазвам боята, поглеждам си часовника и заставам на вратата, зареяла поглед към ширналата се на километри равнина, осеяна с мотелчета и заведения за бързо хранене. Сякаш чувам индиански плач. (Тази шега изобщо не би харесала на Ник. Плоско! А после би добавил: „Макар че да използваш думата «плосък» като критика е плоско“. Трябва да го прогоня от мислите си — той навлиза в моята територия и от сто и петдесет километра разстояние.) Измивам си косата над мивката, изпотявам се от топлата вода, после се връщам в колата с торбата косми и отпадъци. Слагам си чифт стари очила с телени рамки, поглеждам се в огледалото и отново се усмихвам. С Ник никога нямаше да се оженим, ако изглеждах така, когато се запознахме. Всичко това щеше да бъде избегнато, ако не бях толкова красива.
Номер 35: промени външността си. Отметнато.
Не съм съвсем сигурна как да бъда Мъртвата Ейми. Опитвам се да разбера какво означава това за мен, каква ще бъда през следващите няколко месеца. Допускам, че всичко друго освен личностите, които вече съм била. Невероятната Ейми. Богата ученичка от осемдесетте. Изключителната любителка на фризби и изчервяващата се наивница. Умното иронично момиче и бохемката (най-новото повторение на любителката на фризби). Готиното момиче и Обичната съпруга, Необичаната съпруга и Отмъстителната и надменна съпруга. Ейми, която пише дневник.