— Къде ловиш рибата? — питам го.
— Където има риба — отговаря.
Дороти, която работи на рецепцията и ме харесва, ми носи домати от градината си. Ям домати, които миришат на пръст, и риба, която мирише на езеро. Мисля, че догодина Ник ще бъде заключен на място, което мирише само на измислени миризми: дезодорант и стари обувки, храни с нишесте, мръсни матраци. Най-големият му страх, личният му панически кошмар: да се озове в затвора, съзнавайки, че не е направил нищо нередно, но е неспособен да го докаже. Кошмарите на Ник винаги са свързани с това, че е несправедливо обвинен в нещо, че попада в капан, че става жертва на сили, които са извън неговия контрол.
След такъв сън винаги става, крачи из къщата, облича се и излиза навън, скита по пътищата наоколо, в парка — в Мисури или в Ню Йорк — тръгва накъдето му видят очите. Той обича да е на открито, макар и не фанатично. Не обича да ходи на походи, на къмпинг, не умее да пали огньове. Надали знае как да лови риба и да ми я подарява. Обаче обича да има избор, да има вариант. Иска да знае, че може да излезе навън, ако предпочита, вместо да седи на дивана и с часове да гледа борба.
Питам се какво ли прави малката уличница. Анди. Предполагам, че ще издържи ден до пладне. Че няма да е по силите й да не споделя. Знам, че обича да споделя, понеже съм сред приятелите й във фейсбук — профилът ми е измислен (Маделин Елстър, моля ви се!), снимката ми е открадната от реклама за ипотеки (руса, усмихната, извличаща полза от невероятно ниските лихвени проценти). Преди четири месеца Маделин от време на време молеше да бъде приета като приятелка на Анди и тя като безобидно кутре се съгласи. Познавам доста добре девойчето и неговите очаровани от дреболиите приятелки, които спят по много, обичат гръцко кисело мляко и пино гриджо и да споделят. Анди е добро момиче, което означава, че не публикува снимки как се „весели“, и никога не поства похотливи съобщения. Което е жалко. Когато излезе на показ като гаджето на Ник, бих предпочела медиите да намерят нейни снимки как се налива, как се целува с момичета, или как се размотава по прашки — така по-лесно ще я заклеймят като разрушителката на домове, каквато наистина е.
Разрушителка на домове. Моят дом беше поразтурен, но още не беше разрушен, когато тя започна да се целува със съпруга ми, да бърка в панталона му, да се пъха в леглото с него. Да лапа члена му чак до основата, за да се почувства той свръхголям, щом тя се задави. Да го поема със задника си, дълбоко. Да му позволява да се празни в лицето и върху гърдите й, после да го облизва. Да поема, определено да поема. Такива като нея го правят. Заедно са повече от година. На всеки празник. Прегледах извлеченията от кредитните му карти (истинските), за да проверя какво й е купил за Коледа, но той се оказа смайващо предпазлив. Питам се какво ли е да си жена, чиито коледни подаръци са купени в брой. Освобождаващо. Да си недокументираното момиче, което не трябва да звъни на водопроводчика или да слуша оплакванията на съпруга си от работата или постоянно да му напомня да даде храна на котката.
Нуждая се от почивка. Имам нужда: 1) Ноел да съобщи на някого за бременността ми, 2) полицията да намери дневника и 3) Анди да разкаже на някого за любовната връзка. Допускам, че съм схванала стереотипа й — момиче, което пет пъти дневно обновява личната информация за живота си пред очите на всички, не разбира истински какво означава да пазиш тайна. И друг път е споменавала случайно и мимоходом съпруга ми онлайн:
Днес видях господин Екстра.
(О, разкажи ни, моля те!)
(Кога ще се запознаем с този жребец?)
(Бриджет харесва това!)
Целувката от мечтания мъж прави всичко по-хубаво.
(Съвсем вярно!)
(Кога ще се запознаем с Мечтания?)
(Бриджет харесва това!)
Обаче тя е учудващо дискретна за момиче от нейното поколение. Добро момиче е (за уличница). Представям си я с това сърцевидно лице, наклонено на една страна, с леко сбърченото чело. Искам само да знаеш, че съм на твоя страна, Ник. До теб съм. Сигурно му пече сладки. В момента камерите от шоуто на Елън Абът показват панорама на кризисния щаб, който ми се струва позанемарен. Някаква репортерка обяснява как изчезването ми е разтърсило „този мъничък свят“, а зад нея виждам маса със съдове с домашно печено и торти за горкия Ники. Дори сега жените се грижат за този нещастник. Отчаяни жени, съзрели своята възможност. Хубав и уязвим мъж — добре де, може и да е убил жена си, обаче не сме сигурни. Не напълно. Засега е истинско облекчение, че има мъж, на когото да готвят — както когато като малки са минавали покрай къщата на момчето, което им е харесвало.