Не казвай сбогом [bg]

— Боже! — промърмори Го.

— Това е много… поучителна история, Ник — каза Танър.

— Просто пример.

— Е, помогни ми да сглобя нещата — побутна ме той. — Ейми узнава, че й изневеряваш. Инсценира смъртта си. Прави „местопрестъплението“ достатъчно подозрително, че да предизвика съмнение. Прецаква те с кредитните карти и застраховката живот и с малката пещера с мъжки съкровища отзад…

— Започна спор с мен през нощта, преди да изчезне, и нарочно стоеше до отворения прозорец, за да чуят съседите ни.

— Какъв спор?

— Че съм себичен негодник. В основни линии същото както винаги. Онова, което съседката ни не е чула, са извиненията й впоследствие — понеже Ейми не е искала онази да ги чуе. Помня, че бях слисан, това беше най-бързото помиряване, което сме имали. А на сутринта тя ми приготвяше палачинки, за бога!

Отново си я представих на печката, как близва пудра захар от пръста си, как си тананика, и си представих как се приближавам към нея и я разтърсвам, докато…

— Добре, разкажи ми за търсенето на съкровища — помоли Танър. — Каква е теорията там?

Всяка от следите беше разгърната върху масата. Танър взе няколко и ги върна по местата им.

— Това са само допълнителни гадории — казах. — Познавам жена си, повярвай ми. Знаела е, че трябва да организира търсене на съкровище, иначе е щяла да предизвика подозрения. Затова го е направила и естествено, всичко има осемнайсет различни значения. Погледни първата следа.

Представи си, че съм твоя студентка, а ти — красив и умен мой преподавател. Съзнанието ми се разтваря (бедрата също!). Ако ти бях ученичка, нямаше да има нужда от цветя, а само от палава среща в приемния ти час. Така че, моля те, побързай, и този път може би нещо ти от мен ще научиш.

— Квинтесенцията на Ейми. Ето как го разбирам аз: съпругата ми флиртува с мен. Нищо подобно. Всъщност описва изневярата ми с Анди. Отивам в кабинета си с Гилпин и какво ме чака там? Дамски бикини. Дори не са размерът на Ейми — ченгетата постоянно ме питаха кой номер носи тя, а аз не се сещах защо.

— Но откъде Ейми ще знае, че Гилпин ще бъде с теб? — намръщи се Танър.

— Основателно е да го предположи — прекъсна го Го. — Първата следа е на местопрестъплението — така че ченгетата разбират за нея. Освен това Ейми вметва много уместно за „приемното време“ и е логично полицаите да отидат да проверят със или без Ник.

— Чии са гащите? — попита Танър и Го сбърчи нос, като чу тази дума.

— Откъде да знам? — отговорих. — Допусках, че са на Анди, но… Ейми най-вероятно просто ги е купила. Важното е, че не са с нейния размер. Внушават, че в кабинета ми се е случило нещо неприлично, и то не с жена ми. Второ прецакване.

— А ако ченгетата не бяха с теб, когато си отишъл в кабинета си? — попита Танър. — Или ако не беше забелязал гащите?

— На нея не й пука, Танър! Това търсене на съкровища е просто забавление за нея. Не й е нужно. Направила е всичко само за да е сигурна, че навсякъде са пръснати милиони дребни следи. Повтарям ти, че познавам жена си: тя носи колан с жартиери.

— Добре, втората следа — каза Танър.

Представи си ме: влюбена в теб, съвсем ясно виждам бъдещето. Ти ме отвеждаш на онова място, разказваш ми за момчешките си приключения, облечен с оръфани джинси и шапка с козирка. Да си откраднем целувка… сякаш току-що сме се венчали.

— Става дума за Ханибал — обясних му. — С Ейми ходихме в града веднъж, затова разчитам така бележката, но освен това там съм имал… и взаимоотношения с Анди.