— И не схвана предупредителния сигнал? — попита Танър.
— Не, още не, бях се разчувствал от бележките, които ми беше написала Ейми. Боже, тя ме познава адски добре. Знае точно какво искам да чуя. Ти си БЛЕСТЯЩ. Ти си ОСТРОУМЕН. Колко ли се е забавлявала, че все още може да бърника в мозъка ми. Дори от разстояние. Искам да кажа… Боже, аз всъщност отново започнах да се влюбвам в нея.
Гърлото ми се стегна само за миг. Глупавата история за отвратителното бебе на приятелката й Инзли. Ейми знаеше какво най-много ми харесва в нашите взаимоотношения: не големите мигове, не романтичните моменти с главно „Р“, а нашите тайни интимни шеги. И сега ги използваше срещу мен.
— И знаеш ли какво? Току-що са намерили чантата на Ейми в Ханибал. Сигурен съм, че някой ме е видял там. Тогава вече бях публично известен, навсякъде щъкаха репортери. По дяволите, платих билета за обиколката с кредитната си карта. Ето го поредното доказателство и Ейми се е постарала да ме свържат с него.
— А ако никой не беше намерил чантата? — попита Танър.
— Няма значение — каза Го. — Тя просто държи Ник на къса каишка, забавлява се — сигурна съм, че й е приятна дори мисълта за вината му, докато е четял всички тези мили бележки, а е знаел, че изневерява и че съпругата му е изчезнала.
Постарах се да не реагирам на отвращението, с което произнесе думата „изневерява“.
— Ами ако Гилпин беше придружил Ник и в Ханибал? — настоя Танър. — Ако бе останал с Ник през цялото време, щеше да знае, че не Ник е подхвърлил чантата?
— Ейми ме познава достатъчно добре, за да е наясно, че ще се отърва от Гилпин. Знае, че не бих искал непознат да ме наблюдава как чета тези бележки и да преценява реакцията ми.
— Нима? Откъде си сигурен?
— Просто знам — свих рамене. Знаех, просто знаех.
— Третата следа — оповестих и я бутнах в ръката на Танър.
— Виждаш ли, тази бележка разчетох неправилно, понеже помислих, че под „тук“ тя има предвид Картидж, а всъщност говори за къщата на баща ми…
— Поредното място, на което си чукал онова момиче Анди — отбеляза Танър. Обърна се към сестра ми. — Извинете за вулгарността.
Го кимна, че няма проблем.
— И така, Ник — продължи Танър, — в кабинета ти, където си се чукал с Анди, са намерени уличаващи женски бикини, уличаващата чанта на Ейми е открита в Ханибал, където си се чукал с Анди, уличаващо съкровище от закупени с кредитна карта вещи е намерено в бараката, където си се чукал с Анди.
— Да, точно така.
— А какво има в къщата на баща ти?
Ейми Елиът Дън
Изчезнала от седем дни
Бременна съм! Благодаря ти, Ноел Хоторн, вече целият свят знае, че си идиотка. От деня, в който изигра номера си на моето бдение (все пак ми се иска да не беше ми открадвала бдението — грозните момичета много обичат да крадат аплодисментите), омразата към Ник се разду като балон. Питам се дали изобщо е способен да диша с цялата тази омраза край себе си.
Знаех, че ключът към мащабното отразяване на новината, непрекъснато, кръвожадно и в стила на Елън Абът, ще бъде бременността. Невероятната Ейми е изкушаваща. Невероятната Ейми бременна е неустоима. Американците обичат лесните неща, а лесното е да харесваш една бременна — тя е като патенце, като зайче, като кукла. Въпреки това се озадачавам, че тези самодоволни и самовлюбени патки се радват на такова специално отношение. Като че ли е много трудно да си разтвориш краката и да оставиш някой мъж да еякулира между тях.
Знаете ли кое е трудно? Да се преструваш на бременна.
Обърнете внимание, защото това е впечатляващо. Започна с празноглавата ми приятелка Ноел. Средният запад е пълен с такива хора — доста симпатични. Доста симпатични, но с душа от пластилин — лесно се моделира, лесно се заличава. Цялата музикална сбирка на тази жена се състои от готови компилации. В библиотеката й има всякакви глупости: „Ирландците в Америка“, „Футболът в университета в Мисури: история в картинки“, „Ние помним 11 септември“. Знаех, че имам нужда от податлива на влияние приятелка за плана си, от някого, чиято глава да напълня с ужасни истории за Ник, от някого, който силно ще се привърже към мен, когото лесно ще мога да манипулирам и който няма да се замисля много-много над думите ми, понеже ще се чувства привилегирован дори само да ги слуша. Ноел беше очевидният избор и когато ми каза, че отново е бременна — явно трите близначета не й стигаха — си дадох сметка, че и аз може да бъда бременна.