Проучване онлайн: как да източите тоалетната си за ремонт.
Поканих Ноел на лимонада. На много лимонада.
Ноел се изпишка в източената ми тоалетна — и двете бяхме толкова ужасно смутени!
Аз бях приготвила малък стъклен буркан, в който да се събира урината от тоалетната.
Старателно изградената история за моята фобия от кръв.
Скритото в чантата ми стъклено бурканче, час при лекаря (о, не мога да направя кръвно изследване, имам фобия от игли… изследване на урината е достатъчно, благодаря ви).
Вписването на бременността в медицинския ми картон.
Припкам при Ноел с добрата новина.
Идеално. Ник получава още един мотив, аз съм сладката изчезнала бременна жена, родителите ми страдат още повече, Елън Абът не може да устои. Наистина беше вълнуващо най-сетне да ме изберат за шоуто на Елън Абът сред стотици други случаи. Прилича малко на състезание между талантливи деца: правиш най-доброто, на което си способен, после всичко е в ръцете на съдиите.
О, тя ужасно мрази Ник и харесва мен. Иска ми се обаче родителите ми да не се радваха на толкова специално отношение. Гледам ги по новините, майка ми е отслабнала и съвсем се е смалила, сухожилията по врата й са като преплетени вейки. Баща ми умира от страх, очите му се твърде ококорени, усмивката му е някак четвъртита. Обикновено е красив мъж, но сега заприличва на карикатура, на маниакална кукла клоун. Знам, че трябва да ми е мъчно за тях, но не ми е. Всъщност никога не съм означавала за тях нещо повече от един символ, от ходещ идеал. Невероятната Ейми от плът и кръв. Не оплитай конците, ти си Невероятната Ейми. Единствената ни. Има една несправедлива отговорност, която идва заедно с това да си единствено дете — растеш със съзнанието, че нямаш право да разочароваш никого, че нямаш право дори да умреш. Нямаш заместител, ти си единствен. Което събужда у теб отчаяното желание да си безукорен, но освен това се опияняваш от властта. Така се раждат тираните.
Днес сутринта отивам до кабинета на Дороти, за да си платя седмичния наем. Мъничка стая с дървена ламперия. Бюрото, изглежда, няма друго предназначение освен като поставка за колекцията на Дороти от преспапиета от места, които не си струва да помниш: Гълф Шорс в Алабама и Хайло в Арканзас. Като гледам преспапиетата, не си представям райски кътчета, а разгорещени селяндури, изгорели от слънцето, които мъкнат зад себе си тромави ревящи деца, пляскат ги с едната ръка, а в другата стискат огромни стиропорени чаши, замърсяващи околната среда и пълни с топли сладникави напитки. Дороти има един от онези популярни през седемдесетте години плакати с котенце, увиснало от клона на едно дърво, и с надпис: „Дръж се!“. И тя наистина вярва в това. Обичам да си представям как Дороти среща някоя самовлюбена кучка от Уилямсбърг с бретон като на Бети Пейдж и с очилца, която по ирония на съдбата има същия плакат. Опитвам се да си представя как разговарят двете. Интересно е как хората винаги се разтапят, когато се окажат изправени пред настойчивост и сериозност. Това е техният криптонит, слабото им място. Дороти има и друго бижу, залепено на стената зад гърба й — плакат с детенце, заспало на тоалетната — „Твърде изморен, за да звънне!“. Представях си как открадвам този плакат, пъхвайки нокът под старото жълто тиксо, докато разсейвам Дороти с приказки. По интернет мога да припечеля прилично, ако го продам — трябва да имам приходи — но не мога да го направя, понеже ще оставя електронна следа, а съм научила доста по въпроса от многобройните прочетени кримки. Електронните следи са лошо нещо: не използвай мобилния си телефон, понеже местоположението ти може да бъде определено по клетките. Не използвай дебитна или кредитна карта. Използвай само обществени компютри с много трафик. Внимавай с камерите по улиците, особено близо до банки, натоварени кръстовища или кръчми. В комплекса с хижите няма камери. Знам, понеже попитах Дороти, уж съм загрижена за безопасността ни.
— Клиентите ни не си падат по Биг Брадър — отговори ми тя. — Не че са престъпници, но обикновено не обичат да се набиват на очи.