— Аз съм Нанси — представям се.
— Грета.
Измислени звуци.
— Приятно ми е да се запознаем, Грета.
После отплавам. Чувам зад себе си щракването на запалката на Грета и после пушекът се понася нагоре като облаците.
Пет минути по-късно Грета присяда на ръба на басейна и провесва крака във водата.
— Топла е… водата. — Гласът й е дрезгав и грубоват от цигарите и прерийния прах.
— Като във вана.
— Не е много освежаващо.
— Езерото не е много по-прохладно.
— Бездруго не умея да плувам — отбелязва тя.
— Аз съвсем малко — лъжа. — Кучешката.
Тя размърдва крака и вълничките леко разклащат дюшека ми.
— Как е тук? — пита.
— Приятно. Спокойно.
— Добре, точно от това имам нужда.
Обръщам се да я погледна. Има две златни верижки, идеално кръгла синина с големината на слива до лявата си гърда и татуировка на детелина над ластика на бикините. Банският й е чисто нов, червен, евтин. От магазина на пристана, откъдето си купих дюшека.
— Сама ли си? — питам.
— Съвсем.
Не знам как да продължа, дали има някакъв таен език, на който разговарят жените, жертва на насилие, език, който не знам?
— Проблеми с мъж?
Тя повдига вежда като потвърждение.
— И аз.
— Е, не че не са ни предупреждавали — казва. Загребва вода с шепа и се полива отпред. — Едно от първите неща, които ми каза майка ми в първия ми учебен ден беше: стой далече от момчетата. Или ще те замерват с камъни, или ще ти бъркат под полата.
— Трябва да си направиш фланелка с този надпис.
Тя се смее.
— Вярно е. Винаги е било вярно. Майка ми живее в селище на лесбийки в Тексас и аз си мисля дали да не отида при нея. Никакви мъже. На мен ми звучи прекрасно — свят без мъже. — Загребва още една шепа вода, сваля очилата и намокря лицето си. — Жалко, че не харесвам жени.
Засмива се — сърдит смях на старица.
— Тук има ли някой гадняр, с когото да започна да излизам? — пита. — Явно такъв ми е моделът. Бягам от един, попадам на друг.
— През повечето време е почти празно. Джеф е тук, онзи с брадата, всъщност е свестен — отговарям. — Тук е по-отдавна от мен.
— Ти колко ще останеш? — пита тя.
Мълчание. Странно, но не знам точно колко време ще остана. Мислех да остана до ареста на Ник, но нямам представа дали ще стане скоро.
— Докато той престане да те търси, нали? — досеща се Грета.
— Нещо такова.
Тя се взира в мен, намръщва се. Стомахът ми се свива. Чакам я да каже: изглеждаш ми позната.
— Никога не се връщай при мъж, докато синините ти са още пресни. Не им доставяй това удоволствие — съветва ме Грета.
Изправя се и си събира нещата. Подсушава крака с малката кърпа.
— Шест часът — казва. — Мина и този ден.
По някаква причина й правя знак с вдигнат палец — никога досега не съм го правила.
— Ела в бунгалото ми, като излезеш. Ако искаш де — кани ме тя. — Може да погледаме телевизия.
Нося пресен домат от Дороти, държа го в дланта си като лъскав подарък за добре дошла. Грета приближава до вратата и почти не ми обръща внимание, все едно я навестявам от години. Взема домата от дланта ми.
— Идеално, тъкмо приготвях сандвичи, настанявай се.
Посочва ми леглото — нямаме кътове за сядане — и отива в кухненския бокс, където има същата пластмасова дъска и същия тъп нож като при мен. Нарязва домата. Върху плота има някакъв колбас, чиято сладникава миризма изпълва стаята. Грета слага два хлъзгави сандвича в две картонени чинии, добавя шепа солени бисквити и ги понася към спалнята, после веднага посяга към дистанционното и започва да сменя различни шумове. Седим в крайчеца на леглото една до друга и гледаме телевизия.
— Спри ме, ако нещо ти хване окото — казва Грета.
Отхапвам от сандвича си — доматът ми пада върху бедрото.
„Армагедон“, „Палавата Сюзан“.
Шоуто на Елън Абът. Моя снимка изпълва целия екран. Отново съм водещата новина. И отново изглеждам страхотно.
— Виждаш ли това? — пита Грета, без да ме поглежда. Говори така, все едно изчезването ми е повторение на някакво нелошо телевизионно предаване. — Тази жена е изчезнала на петата годишнина от брака си. Съпругът й още от самото начало се държи странно. Оказва се, че е увеличил застраховката й живот, освен това току-що се разбра, че жената била бременна. А той не искал.