Выбрать главу

На екран се появява друга моя снимка, редом до „невероятната Ейми“.

— Помниш ли тези книжки?

— Разбира се!

— Харесваха ли ти?

— Всички ги харесват, толкова са сладки — казвам.

— Фалшиви са — изсумтява Грета.

Лицето ми в близък план.

Чакам я да каже колко съм красива.

— Не изглежда зле… за възрастта си — отбелязва тя. — Дано и аз да изглеждам така, като стана на четирийсет.

Елън разказва на публиката историята ми на фона на моята снимка на екрана.

— Струва ми се разглезено богато момиченце — отбелязва Грета. — Свикнало на скъпи неща. Гадно.

Просто не е честно. Не съм давала никакво основание за такъв извод. Откакто се преместихме в Мисури — е, откакто ми хрумна онзи план — много се старая да живея скромно, да се държа непосредствено и весело, както се очаква от жената тук. Махам на съседите, изпълнявам поръчки на приятелките на Мо, веднъж занесох лимонада на мърлявия Стъкс Бъкли. Посещавам бащата на Ник, за да може сестрите да разказват колко съм свястна и за да внушавам на объркания мозък на Бил Дън: обичам те, ела да живееш с нас, обичам те, ела да живееш с нас. Колкото да видя дали ще се хване. Бащата на Ник е така нареченият от служителите в „Камфърт Хил“ скитник — все изчезва. Допада ми, че Бил Дън, въплъщението на всичко, в което Ник се бои да не се превърне, причината за най-дълбокото му отчаяние, току-виж започнал често да изниква пред къщата ни.

— Защо ти изглежда гадна? — питам.

Тя свива рамене. Започва реклама на освежител на въздух. Някаква жена пръска освежител, за да бъде семейството й щастливо. После следва реклама за много тънки дамски превръзки, с които можеш да танцуваш и да са запознаеш с мъжа, за когото по-късно ще пръскаш въздуха с освежител. Чистиш и кървиш. Кървиш и чистиш.

— Просто се вижда — отговаря Грета. — Изглежда като богата и отегчена кучка. Като онези богати кучки, които използват парите на съпрузите си или на родителите си, за да основат сладкарници, магазини за пощенски картички или други гадости. Бутици.

В Ню Йорк имах приятелки с такъв бизнес — обичаха да казват, че работят, макар да вършеха само забавната част: кръщаваха сладкишите, поръчваха канцеларските материали, носеха прекрасни рокли от „собствения си магазин“.

— Определено е такава — каза Грета. — Богата кучка, която си придава важност.

Грета отива в тоалетната, аз влизам на пръсти в кухнята й, приближавам се до хладилника и плюя в млякото й, в портокаловия сок и в кутията с картофената й салата, после се връщам обратно до леглото.

Тя пуска водата. Връща се.

— Това не значи, че той има право да я убива. Тя просто е поредната жена, избрала неподходящ мъж.

Грета вперва поглед право в мен и сигурно всеки момент ще каже: „Ей, чакай малко…“.

Обаче тя пак се обръща към телевизора, ляга по корем като дете, обляга брадичка на ръцете си и обръща лице към моя образ на екрана.

— О, по дяволите, започна се — казва. — Хората ненавиждат този тип.

Предаването започва и аз се чувствам малко по-добре. Това е апотеозът на Ейми.

Камбъл Макинтош, приятелка от детството: „Ейми е грижовна, майчински настроена жена. Обожаваше да бъде съпруга. Сигурна съм, че би била страхотна майка. Обаче Ник — веднага се усещаше, че с него нещо не е наред. Студен, дръпнат, пресметлив — оставаш с чувството, че прекрасно съзнава колко пари има Ейми“.

(Камбъл лъже: лигите й течаха, когато беше близо до Ник, тя го обожаваше. Обаче със сигурност й допада мисълта, че той се е оженил за мен само заради парите.)

Шона Кели, жителка на Картидж: „Озадачаваше ме пълната му незаинтересуваност към издирването на жена му. Просто си бъбреше с хората, колкото да минава времето. Флиртуваше с мен, без изобщо да ме познава. А когато се опитвах да насоча разговора към Ейми, не проявяваше интерес“.

(Сигурна съм, че тази отчаяна бяла повлекана изобщо не е опитвала да насочва разговора към мен.)

Стивън Бъкли — Стъкс, стар приятел на Ник Дън: „Беше много мила. Душичка. А Ник? Той не ми се струваше много разтревожен, че Ейми е изчезнала. Такъв си е: егоцентричен, малко надут. Като че ли много се е издигнал в Ню Йорк и сега ние трябва да му се кланяме“.

(Презирам Стъкс Бъкли. Що за име е това?)