Выбрать главу

Ноел Хоторн, която май току-що си е направила нови кичури: „Мисля, че той я е убил. Никой освен мен няма да се осмели да го каже. Насилваше я, унижаваше я и най-накрая я е убил“.

(Вярно куче.)

Грета ме стрелва с кос поглед, притиснала с ръце бузите си и с просветващо на светлината на телевизора лице:

— Дано не е вярно — казва. — Че я е убил. Предпочитам да мисля, че може да се е измъкнала, да е избягала от него и да се крие някъде на сигурно място.

Размърда крака напред-назад като ленив плувец. Не мога да разбера дали не си играе с мен.

Ник Дън

Изчезнала от осем дни

Претърсихме всяко кътче от къщата на баща ми, което не ни отне много време, защото мястото беше печално пусто. Шкафовете, килерите. Надникнах в пералнята и сушилнята, пъхнах ръка в комина. Надникнах дори зад казанчетата на тоалетните.

— Досущ като в „Кръстника“ — подигра ме Го.

— Ако беше така, щях да намеря каквото търсим и да изляза навън с пистолет в ръка.

Танър застана в средата на бащината ми дневна и подръпна върха на резедавата си вратовръзка. Двамата с Го бяхме целите прашни и мръсни, а неговата бяла риза определено грееше, сякаш беше попила някакво нюйоркско сияние. Той се взираше в ъгъла на шкафа, дъвчеше устната си, подръпваше вратовръзката си, мислеше. Сигурно от години усъвършенства това изражение: млъкни, опитвам се да мисля.

— Това не ми харесва — отбеляза накрая. — Имаме много неразрешени въпроси, а не искам да отивам при ченгетата, преди да сме изчистили всичко. Първоначалната ми реакция беше да изпреварим събитията — да съобщим за вещите в бараката, преди те да ги открият. Обаче ако не знаем какво Ейми очаква да открием тук, ако не знаем как е настроена Анди… Ник, имаш ли представа какво се върти в главата на Анди?

— Бясна е — отговорих.

— Това адски ме притеснява. Намираме се в доста опасно положение. Трябва да съобщим на ченгетата за бараката. Трябва да се възползваме от това откритие. Но искам да ти обясня какво ще се случи, ако го направим. Следното: те ще погнат Го. Ще решат едно от двете: първо, Го е твоя съучастничка, помагала ти е да криеш вещите в имота си и най-вероятно знае, че си убил Ейми.

— Стига, не говориш сериозно!

— Ник, ще имаме късмет с тази версия — каза Танър. — Могат да тълкуват историята както си поискат. Какво ще кажеш за това: Го е откраднала самоличността ти, взела е кредитните карти. И през цялото време тя е купувала тези неща. Ейми разбрала, двете се скарали, Го убила Ейми.

— В такъв случай трябва да изпреварим събитията — отбелязах. — Ще им кажем за бараката, ще им кажем и че Ейми се опитва да ме натопи.

— Мисля, че тази идея не е добра по принцип, а в момента е невъзможно да я осъществим, ако Анди не е на наша страна, понеже трябва да им кажем и за Анди.

— Защо?

— Защото ако отидем при ченгетата с твоята версия, че Ейми те топи…

— Защо все повтаряш твоята версия, все едно си го измислям?

— Ха. Основателен въпрос. Ако обясним на ченгетата как те топи Ейми, ще трябва да им обясним и защо. Защото е разбрала за връзката ти с много красива и много млада жена.

— Наистина ли трябва да им го казваме? — попитах.

— Ейми се опитва да ти навлече обвинение в убийство, защото… е била… отегчена?

Засмуках устните си.

— Трябва да им разкрием мотива й, иначе няма да стане. Проблемът обаче е, че ако им поднесем Анди като подарък, може и да не се вържат на историята с натопяването… и току-виж се оказало, че сме им подсказали твой мотив за убийство. Парични проблеми — налице. Бременна съпруга — налице. Приятелка — налице. Това е триумвиратът на убиеца. И ти потъваш. Жените ще се редят на опашка жив да те одерат. — Той закрачи. — Но ако не предприемем нищо и Анди отиде при тях по своя инициатива…

— Какво ще правим? — попитах.

— Мисля, че ако в момента опитаме да убедим ченгетата, че Ейми те е натопила, те ще ни се изсмеят. Неубедително е. Вярвам ти, но е неубедително.

— А насочващите писма за търсенето на съкровища? — попитах.

— Ник, дори аз не разбирам тези следи — каза Го. — Те са ваша лична игра, между теб и Ейми. Може да се разчита само на твоята дума, че писмата те въвличат в… инкриминиращо положение. Сериозно — джинси плюс шапка с козирка е равно на Ханибал?

— Трябва ни нещо повече — съгласи се с нея Танър. — Да вникнем по-дълбоко в характера на Ейми, да им покажем, че това е тенденция в поведението й. Лъжите й, отмъстителността й, уреждането на сметки. Трябват ни още истории като тази с камиона, като… случващото се сега. Не може да си само ти. Намери хора, които ще те подкрепят — че Ейми не е Невероятната Ейми, а Отмъстителната Ейми. Всъщност обади се на Боби О’Хара — човека от горещата линия — още днес, Ник, става ли? Накарах хората си да му се обадят, но нямаха късмет. Искам да чуя какво има да ни каже.